РЦСИ „Топлоцентрала“| Снимка: „Топлоцентрала“
В последните дни на ноември 2021 г. за първи път имахме възможност да гледаме спектакли в най-новото културно пространство в София – Център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“. Значителна част от тях бяха танцови и стана видимо, че присъствието на съвременния танц в програмните планове ще е сериозно.
Появата на център от подобен тип е едновременно радостна и, разбира се, закъсняла. Обичайно по-голямата институция предшества малките пространства, които обособяват трупи или места с конкретна художествена специфика. В България обаче именно такива пространства правеха опит да компенсират големите нужди на цял един сектор като независимата танцова сцена. Тази хаотичност се дължи основно на факта, че за да има подобен център, неизбежно е нужна институционална воля, част от приоритетна рамка в културната политика на страната. Вече няколко пъти през последните 20 години се провалят опитите да бъде завършен процесът по създаване на т.нар. културна стратегия. Настоящият екип на Министерство на културата е поставил това сред важите си цели. В Стратегията за развитие на културата в София 2013–2023 културната инфраструктура на града е акцент. Това постави в обозрим хоризонт възможността за създаване на такова пространство. За първи път конкретно за този център за изкуство се заговори преди малко повече от 7 години, когато се подготвяше кандидатурата за София – Европейска столица на културата. През 2014 г. Асоциация за свободен театър, Фондация „Бюро култура“ и Фондация „Арт офис“ организираха среща на най-голямата мрежа за изпълнителски изкуства в света IETM. Част от тематичните акцентите в нея бяха свързани с липсата на пространства за независимите изпълнителски изкуства в града и изричната нужда да бъдат създадени. Затова 65 чуждестранни гости и членове на IETM посетиха три подбрани от организаторите потенциални за целта локации в града. Полуразрушената сграда на бившата топлоцентрала на НДК, построена през 1981 г., става убедителният избор на международните и българските професионалисти от изпълнителските изкуства. От този момент нататък артисти и културни мениджъри от независимата сцена започват систематична и последователна работа, която включва и сътрудничеството им със Столична община. След като през 2015 г. се избира проектен модел за развитие на центъра, общината провежда архитектурен конкурс и финансира неговото изграждане. Миналата година „Топлоцентрала“ бе включена и в издръжката на Министерство на културата, затова и същинското ѝ име вече е Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“.
Особено важно за концепцията на „Топлоцентрала“ е, че тя няма да е пространство единствено за изпълнителските изкуства като театър и танц, а ще включва събития от полето на визуалните изкуства и музикалната сцена.
През ноември 2021 г. бе открита голямата зала на „Топлоцентрала“ с първото гостуване в България на трупата на една от най-влиятелните хореографки в съвременния танц, Саша Валц. В рамките на програмата на 11. АСТ Фестивал за свободен театър бе представен спектакълът „Алея на космонавтите“ от 1996 г., който ѝ носи международна известност. Гостуването имаше и символен характер, тъй като неговата премиера открива берлинския център за съвременни изпълнителския изкуства Sophiensaele. Още по време на фестивала научихме, че през май 2022 г. предстои да видим и най-новия проект на Саша Валц – “In C”, който няма да бъде изпълнен от танцьорите от трупата ѝ „Саша Валц и гости“, а ще се реализира негова българска адаптация с 11 изпълнители. Този тип сътрудничества с международни и утвърдени компании и творци са подчертано важни за бъдещите приоритети на Топлоцентрала. Те, разбира се, са съществени и за развитието на танцовата сцената в България. Близката среща с работата на световни хореографи и евентуален международен обмен, (какъвто ще се стреми да постига екипът на Центъра), освен важно професионално преживяване за всеки отделен изпълнител, ще спомогне и за разширяването на участниците в полето на съвременния танц, за по-активно включване не само на утвърдени, но и на нови имена в танца, както и на артисти от различни сфери на съвременните форми в изкуствата.
По много подобен начин това се случи в края на 2021 г., когато „Топлоцентрала“ беше домакин и на друго значимо събитие в сферата на танца у нас. Спектакълът „Гала“ по концепцията на още един от най-важните хореографи в света – Жером Бел, бе част от програма „Мигриращото тяло“ на ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс. В него участваха 20 български любители и професионалисти на различна възраст, с различни възможности и ограничения на тялото, с напълно отличаващ се социален, личен и сценичен опит. Процесът бе доста интересен, а представлението – мимолетно, тъй като съществуваше само в рамките на репетициите и двете си изигравания пред публика. „Гала“ е своеобразна покана към избраните изпълнителите да се включат в онези танцови жанрове, чиято конвенция обичайно ги изключва и изисква професионални и добре подготвени тела. Танцьорите в „Гала“ обаче празнуват именно танца, изтанцуван от всяка тяло с класически балетни фигури, с лунната походка или с възможно най-личното соло на участниците. „Гала“ е супертанцов спектакъл, създаден (преобладаващо) от и за не-танцьори. Точно затова и зарядът му е недвусмислено директен към тема, която не е централна за танца днес, като щастието и свободата в танца.
Всички тези събития бяха и добър повод да поговорим с директора на „Топлоцентрала“ – Веселин Димов, за това как танцът ще се откроява в регулярната програма на пространството и какво предстои през следващите месеци: „Искам да продължа една линия, която започнах още от АСТ Фестивала за свободен театър. През годините танцовите предложения в неговата програма ставаха все повече в сравнение с театралните. Ако в началото на фестивала в програмата имаше осем театрални и две танцови представления, през последните години съотношението беше шест-седем танцови и три-четири театрални заглавия. Мисля, че общите усилия, които фестивали като „Антистатик“, АСТ Фестивал, One Dance Week, МТФ „Варненско лято“, Световен театър в София и проектът „Тризависим“ полагат през последното десетилетие за видимостта на това какво актуално се случва в танца, дават резултат. Танцовата сцена се разраства, броят на хората, които проявяват интерес да се развиват в тази сфера – също. Нашето намерение е не само да каним спектакли, но и да правим уъркшопове на международни творци с български изпълнители. Планираме доста амбициозна програма през 2022 г. с представления, които са както в територията на театъра, така и в тази на движенческия театър. Още през пролетта ще гостуват две големи имена, много знакови за европейския контекст – Ян Фабър и Ромео Кастелучи.“
Наблюдението, че днес именно танцът е преобладаващ в работата на независимите артисти, е съществено за формирането и на международната, и на българската програма на „Топлоцентрала“.
Сред чуждестранните компании, които ще можем да видим на сцената ѝ, са и “United Cowboys“ от Нидерландия, които се очаква да гостуват през юни. През 2019 г. с техен пърформанс бе закрит Центърът за култура и дебат „Червената къща“ в София. Сега те ще създадат т.нар. биотоп, който представлява около 5-часова сайт-спесифик работа. В нея ще участват девет български изпълнители и двама чуждестранни.
В този интензивен период от първите месеци на „Топлоцентрала“ ще видим и танцовото соло “My body is my nation“ („Моето тяло е моята страна“) на хореографа и изпълнител Израел Алони, който работи между Швеция и Австралия.
Сред имената, които се очаква да дойдат през есента, са израелско-испанският артист Шарон Фридман, който за около щест дни ще създаде спектакъл с български танцьори, унгарският хореограф Пал Френак и както и гръцкият режисьор и изпълнител Еврипидис Ласкаридис.
Освен тази линия на активна колаборация между чуждестранни гости и български артисти, „Топлоцентрала“ ще копродуцира шест представления годишно, от които три танцови и три театрални. Ще може да се кандидатства за програмата и с вече готов спектакъл. Творчески съвет ще оценява представленията на всеки два месеца, а артистите ще могат кандидатстват директно през сайта.
„Топлоцентрала“ се появява в момент, в който настоящото ръководството на НДК е поставило под сериозен риск съществуването на ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс, което доскоро бе единствената сцена конкретно за тази сфера на изкуството. От 2019 г. Derida Stage е другата основна танцова локация с регулярна програма. С това в общи линии настоящата инфраструктура за съвременен танц и пърформанс в столицата се изчерпва. Ако някое от пространствата затвори врати, отново би поставило сцената в изключително трудни условия, защото „Топлоцентрала“ няма да има капацитета да компенсира подобни липси. За да се развива тази сфера, тя има нужда от пространства, които пък създават възможност за трайни публики. С други думи, съществува обективен риск за „Топлоцентрала“ да е абсорбатор на постоянните боксувания, вместо да добавя нови възможности и да допълва мрежата от сцени, нужна за разгръщането на това поле. Надяваме се, че това мътно опасение ще бъде избегнато и ще виждаме все повече нови български и чуждестранни артисти на различни сцени, съвсем не само в София.
Демна Димитрова се занимава активно с популяризиране и организиране на културни събития. Нейни статии, рецензии и интервюта са публикувани в редица периодични издания за изкуство и онлайн медии.