Българската културна периодика познава няколко самостоятелни издания за танц. В самото навечерие на основаваното на професионалния балет в България, през януари 1928 г. излиза първият брой на вестник „Танц“. Той е насочен основно към популярната по онова време танцова култура по градските салони, но не просъществува дълго време. През 1990-те години има няколко опита за самостоятелна медия за танц – „Танц“ и „Танц +“, които излизат отново под формата на вестник в продължение на няколко години. 

Имаме удоволствието да ви представим новото специализирано годишно „Списание за танц“. То предлага съвременен поглед върху изкуството на танца и танцовата култура. Неговата цел е да изгражда мостове между различните жанрове, танцови общности и публики, между международната и българската сцена и да е платформа за представяне на процесите, идеите, събитията и личностите, формиращи облика на разнообразната танцова среда днес. 

Идеята за красота в танца обединява различията и същевременно позволява да се проследи значението и стойността, която се придава на танцовото изкуство в различни времена и контексти. Затова тя е и водеща в рубриката „Тема на броя“. На нея е посветено специално есе, което предлага своеобразна история на представите за красота в танца. Отделно, попитахме дванайсет изявени съвременни български и международни хореографи и артисти, представяни в България, както и един философ, какво е за тях красотата в танца. Отговорите им показват как от нормативна идея за идеална и хармонична външна форма красотата в танца се превръща в събитие за възприятията в срещата между творбата и зрителя, проблясва като сюблимен момент в нейното съпреживяване. Човешкото тяло като гола материя е устремено нанякъде, към едно пространство, което сякаш обещава извънредно преживяване на себе си, на собствената тленност и даденост в света. В това ли се състои сърцевината на стремежа към красота? Този въпрос разпознаваме в образа на корицата на списанието, който документира момент от танцово представление на австрийския съвременен хореограф Дорис Улих. 

„Списание за танц“ е посветено на актуалността на процесите в сферата на танца и личностите, които стоят зад тях, но и отваря пространство между настоящето и миналото. В рубриката „Теории“ ще проследяваме идеи в изкуството на танца, които задават нови перспективи пред неговото създаване и осмисляне. Стартираме рубриката „Антология“, в която ще публикуваме за първи път на български език христоматийни текстове от историята на танца на 20. и 21. век. „Традиции“ се посвещава на културната памет и си поставя за цел да осветлява по-малко познати моменти от историята на танцовото изкуство. Една от най-важните рубрики в изданието е „Рецензии“. В този брой представяме рецензии за откроили се през сезона продукции с номинации или награди, представления, задаващи нови посоки на създаване на хореография, както и поставени по специален повод спектакли. Една рубрика, която, надяваме се, че ще продължава да се разгръща и да развива критическото писане за танц. 

„Списание за танц“ е покана да обогатяваме възприятията за това изкуство и стремежът ни е то да бъде навигатор в разнообразието от събития и идеи в него. 

Theme developed by TouchSize - Premium WordPress Themes and Websites