С удоволствие ви представяме втория брой на „Списание за танц“ – единственото годишно българско издание, посветено на изкуството на танца и танцовата култура. То продължава да изпълнява своята мисия да създава споделено пространство между професионалистите в областта на танца и да гради връзки с неговите публики. Целта му е да отразява многообразието от идеи и практики и всеки път наново да осмисля ролята на танца като част от изкуствата, културата и живота. 

Затова и фокусна тема на броя е срещата на танца с другите изкуства. „Танцът не се основава на окото, както изобразителното изкуство, а най-вече на едно шесто сетиво, на усещането за тяло, дори и окото да е сетивният посредник за въздействието на танца“, казва немският танцов критик Ханс Бранденбург преди век. Именно интензивното „усещане за тяло“ и за неговия потенциал за движение различава танца от другите изкуства, но и особено ги привлича. Още от средата на 19. век движението в танца започва да провокира живописта, пластичните изкуства и прохождащата фотография. Те търсят нови изразни средства, за да го пресъздадат на статичното платно, в твърдия материал на скулптурата или на застиналата снимка, като този процес води до тяхното обновяване. Целият 20. век е белязан от активно взаимопроникване между изкуствата. Хореографията, танцът и пърформансът навлязоха и в контекста на големите музеи и биеналета за визуални изкуства по света. Корицата на броя е от новите събития в тази тенденция – пърформансът „Агрегат“ на румънската хореографка Александра Пиричи, представен на престижното изложение за съвременно изкуство „Арт Базел“ през 2019 г. В него шейсет изпълнители се носят в обособеното бяло пространство като ято сред потока от посетители. Те пресъздават звука на океана или песента на птица от изчезващ вид, в жест и поза въплъщават поредица от произведения – от египетски фрески, през скулптурата „Давид“ на Микеланджело, до песни и танци на поп-певицата Риана… Този пейзаж с фрагменти от природни и културни феномени подтиква да си представим човешката общност като едно живо тяло, изтъкано от споделена сетивна и културна памет. Но как проникването на хореографията и движението в институциите за визуални изкуства ги променя? И още – защо и модни дизайнери все повече използват перформативни подходи и танц при представяне на своите колекции? Дали няма нещо общо между стила на танцуване и стила на писане?Посвещаваме темата на броя на тези въпроси, огледани от изявени български и чуждестранни автори. В рубриката „Антологии“ представяме за първи път на български език есета на един от пионерите на интердисциплинарността в танца на 20. век – Мърс Кънингам.

Откриваме броя с желанието да честваме на неговите страници 60-годишния юбилей на Мила Искренова, който бе отбелязан в началото на 2020 г.Тя не само допринася за развитието на българския танц през последните десетилетия, но и оказва влияние върху няколко поколения изпълнители. Обърнахме се към нея с поканата да отговори на един своеобразен хореографски лексикон, през който разбираме повече за нейния подход към танца. Близки сподвижници в творческия ѝ път ни разкриват различни страни на артистичната ѝ природа. Срещаме ви още с много други теми и личности от света на танца с желанието да предложим съвременен поглед върху неговото минало, настояще и представи за бъдещето му.

Броят беше замислен и до голяма степен подготвен преди пандемията от вируса COVID-19. Тя хвърли света в  несигурност, а културният живот застина. Изправени пред неизвестността на бъдещето, можем да сме уверени в едно – потребността от танц и от това той да ни свързва ще остане. Може би под нови форми, с нов импулс, с нови основания, с ново осъзнаване за неговата свобода. 

Theme developed by TouchSize - Premium WordPress Themes and Websites