От корицата на новия, пети поред, брой на „Списание за танц“ ви приветстват тържествуващи участници в танцовия спектакъл „Гала“ на френския хореограф Жером Бел. От премиерата му през 2015 г. до днес той пътува като формат, който се реализира в различни градове по цял свят с местни участници, като през 2021 г. се осъществи и в София. Той обединява професионални и непрофесионални изпълнители на различни възрасти, с тела и възможности отвъд традиционните физически норми в танца. Всеки изпълнява според собствените си способности прости инструкции, както и собствен танц, в който повежда останалите. И призовава да пожелаем силата на изкуството да води към сплотяване и заздравяване на общностните връзки. Със своята програма за широко включване и представителност на различни тела и идентичности на сцената, този спектакъл създава един обобщен образ на промененото отношение към тялото в съвременното общество и в частност в танца. Именно на него е посветен настоящият брой на списанието с водеща тема „Телата на танца“.
В своя ход във времето танцовото изкуство винаги е усвоявало, преработвало, но и създавало различни концепции и разбирания за тялото. Днес то премахва всякакви прегради в експериментите с това какво могат да правят телата на сцената. Активира политическия потенциал на тялото като средство за овластяване на различни общности и за дестабилизиране на съществуващи норми. В рубриката „Тема на броя“ се постарахме да изградим картина на отличаващи се стратегии на представяне и политики към тялото в съвременния танц, които го и променят, както и да оставим да прозвучи многогласието в него.
Темата за тялото, което днес става носител на все по-флуидни идентичности, пренапрегна и нормите в езика. Това беше едно от големите предизвикателства, пред които бяха изправени преводачите в броя и всеки предлага свои версии на все още неустановени понятия, намиращи се в движение.
Пред какви предизвикателства изправят днес свързаните с тялото политики на идентичността и постколониалните движения балетните институции и в каква посока те приемат да се трансформират? За това става въпрос в специално интервю с д-р Кристиане Теобалд, която вече близо 20 години е в ръководството на Щаатсбалет Берлин. Как се отразяват те и в танцовата култура, можете да прочетете в статията, посветена на нарастващата популярност на линди хоп културата в България. Но, разбира се, съвременните явления са кулминация на процеси, които се развиват както в социален, така и в естетически контекст от десетилетия насам. Контактната импровизация като практика се застъпва за демократизирането на танца и развива осъзнаването на собственото тяло от страна на изпълнителя. В рубриката „Традиции“ по повод скорошния 50-годишен юбилей от нейното въвеждане първо в САЩ, а после и по света, припомняме нейната история и проследяваме пътя ѝ в България.
Рубриката „Акценти“ включва още теми, изведени от актуални процеси и въпроси на съвремието ни. А то продължава да бъде доминирано от войната в Украйна. Как можем да гледаме на войната през призмата на хореографията и всъщност това да доведе до нейното преосмисляне – върху това разсъждава немският изследовател Йенс Р. Гирсдорф. Войната доведе и до вълна на украински танцови артисти – бежанци, които преминават и през България. Гостуващият в София мултидисциплинарен артист Антон Овчинников и хореографът Раду Поклитару, който стана част от балета на Пловдивската опера, ни споделят своя опит.
В рубриката „Профили“ специални гости на броя са премиер солистът на Варненския балет Павел Кирчев, който получи специална награда „Импулс“ 2022, и Мартина Апостолова – тя не спира да изненадва с изявите си не само на киноекран, но и на съвременната танцова сцена, и се превърна в едно от ярките ѝ и разпознаваеми лица.
И това са само част от темите в предстоящите ви 120 страници, посветени на танца…
