„Списание за танц“ избра своето име като обещание, че всеки негов брой ще оглежда и провокира различни гледни точки към това, което наричаме „танц“. 

Не е ли общоприета представата, че танцът се основава на музика? Реално отношенията никак не са еднопосочни. Още Мариус Петипа е задавал темпо и ритъм, с които Чайковски е трябвало да се съобразява при композиране на музиката на техните велики балети. Дори за традиционните социални танци се е пишела музика, която следва техните стъпки. Вече през 20. век става широко разпространено да се създава танц по съществуваща и дори записана музика. Но в началото отново на 20. век хореографията започва и да се еманципира от музикалната партитура. В танца нахлуват тишината, суровият ритъм на перкусиите, шумът на улицата, а с технологичните промени – и атмосферата и бийтът на електронния звук. Именно на тези процеси обръщаме внимание в темата на броя „Танц и музика: нови отношения“. За нея ни вдъхнови наблюдението, че в съвременния танц в България навлезе ново поколение композитори, свързано с електронната музика и клубната сцена, което създаде трайни сътрудничества с хореографи. Ангел Симитчиев, самият той композитор, изследовател и продуцент на електронна музика, се срещна с четирима от тях. Желанието ни беше да огледаме процесите днес и в по-широка перспектива. Обърнахме се към Асен Аврамов, който разказва за експерименталния дух на 1980-те и за едни от първите опити за взаимодействие между електронна музика и танц у нас. Поканихме музикалния теоретик Питър Прайс и хореографката Меган Бридж да коментират революционното значение на Джон Кейдж, музикалния минимализъм и клубната музика. Осигурихме и за първи път превод на Джон Кейдж в рубриката „Антология“. Белгийският композитор Ален Франко, сътрудник на едни от големите имена в съвременния танц, разисква понятието за музикална драматургия през практиката на монтажа и комплексната идея за история, която се съдържа в него. Даваме думата и на хореографите в лицето на Мила Искренова и Галина Борисова – музиката е от голямо значение в тяхната работа, но по много различен начин. А в „Танцова култура“ с фоторазказ проследяваме как новата музика на 1980-те променя телесната експресия и по обградените с милиция рок концерти из български градове възникват хибридни танци като „ню уейв хоро“ например.  

„В студиото“ надниква в творческата лаборатория на световноизвестната хореографка Саша Валц и “In C” на „Саша Валц & гости“ по композицията на Тери Райли, приета за начало на минимализма. Поводът е появата на българска версия на спектакъла в Центъра за съвременни изкуства „Топлоцентрала“, като участници в него споделят своя опит от предизвикателния процес. 

Списанието винаги е било ангажирано и с развитието на българския балет. Срещаме ви с новия директор на балета на Софийска опера Александър Александров. Успяхме да се свържем и с намиращия се в непрекъснато движение хореограф Димо Милев, чиято международна кариера е все по-възходяща и с нетърпение го очакваме и на местна сцена. Честваме юбилей на Боряна Сечанова.

Това са само част от темите в предстоящите ви 120 страници, посветени на танца.

Новият брой на списанието тупти в неравен и изпълнен с тревога ритъм. Той се създаде във време, в което културни пространства за театър и танц в София са застрашени от затваряне, а наблизо се води война. Застъпваме се за повече пространства за танц, които подкрепят и предават демократичните ценности на нашето време, за да се изправяме все по-обединени срещу жестоката хореография на войната.  

ONE DANCE WEEK – ПЛОВДИВ

•••
14-ият фестивал за съвременен танц One Dance Week открива с АФРИКАНСКИ УИКЕНД в Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив, включващ „Сигиф...
Theme developed by TouchSize - Premium WordPress Themes and Websites