„Списание за танц“ измина своите първи седем години. Смята се, че в човешкото израстване те формират фундамента на личността. Това ни даде повод да насочим вниманието към въпроса какво спомага за формирането и укрепването на новите поколения в танца – артистите, които сега навлизат или вече се утвърждават на професионална сцена. В рубриката „Тема на броя“ разговаряме с някои от интересните нови лица в съвременния танц в България, за да чуем техните истории. Те работят в разнородна и несигурна среда, в която същевременно има възможност за много избори. Следват стриктно индивидуален път и интереси, но с потребност от общност и грижа за нея. Те са глобализирано поколение, с образование и опит от страната и чужбина, а ковид пандемията и технологичните развития слагат силен отпечатък върху отношението към работата им. И най-важното – не се примиряват пред изправящите се пред тях предизвикателства, основното от които е необходимостта от отваряне на възприятията на публиката за свободата на идеи, форми и изразност в танца. За формирането на нови поколения от водещо значение естествено е образованието. Затова направихме проучване на водещи образователни програми в столицата предимно в съвременния танц. То представя един неподреден пъзел от подходи, в който все още се търси начин как да се постигне съответност с актуалните развития и да се предотврати заличаването от образователната система на ключови за бъдещите танцови професионалисти компетенции, умения и дори цели направления. Правим мост и към международния опит. Кристине Щандфест, дългогодишен артистичен директор на конкурса за млади хореографи на виенския танцов фестивал „Импулстанц“, споделя своите наблюдения за това какво спомага за развитието на нови поколения в танца и какво вълнува младите танцови творци в Европа днес. А как да гарантираме бъдещето на танцовото изкуство, като привличаме към него млада аудитория, показва успешният пример с германската мрежа Explore Dance.
В броя ви срещаме с нови ярки присъствия на българската и международната сцена. Отразяваме и бурната дискусия върху потенциалното въздействие на напредващия в своето развитие изкуствен интелект върху танца в рубриката „Перспективи“, а в „Антология“ публикуваме разговор с един от големите новатори в танцовите техники, Уилям Форсайт, който разисква и приложението на новите технологии в своята творческа и преподавателска работа.
Седмата годишнина на изданието е добър момент и за някои промени. С този брой стартираме новата рубрика „Посоки“, която ще ви запознава с развитието на танца в различни национални контексти по света. Започваме с историята на фламандската вълна, която направи Брюксел витален център на европейския съвременен танц.
В рубриката „Теории“ ви представяме една от водещите авторки в полето на танцовите изследвания, Габриеле Брандщетер, и то по повод на нейно гостуване в България. В същата рубрика хореографът и преподавател Александър Манджуков разсъждава за парадоксите на присъствието на тялото в танца и публичните възприятия за това изкуство между възхищението и отрицанието.
Темата за новите поколения предполага изпълнен с оптимизъм поглед в бъдещето, но по страниците на списанието се промъква усещане за тревога дали постигнатото в културните политики и ангажиментът на институциите към културата и изкуствата ще се запази и надгради на фона на поголовни бюджетни съкращения, крайно политизиране на властови назначения и несигурност пред мира в Европа. Симоне Вилайт от Германия призовава в рубриката „Акценти“ за обединение срещу „всичко, което ни се отнема, за да продължим да поддържаме демократична среда“.
И това са само част от темите в предстоящите ви 120 страници, посветени на танца…
