Загряваща сесия, Международна хореографска среща, Загреб | Снимки: Nina Đurđević
„Тела в свободно падане“ – така беше озаглавен поредният годишен международен симпозиум за танц от серията Choreographic Convention в рамките на европейския проект Life Long Burning 3 – Futures Lost and Found (LLB3). Той се състоя в Загреб между 19 и 23 ноември 2024 г. и беше организиран от местната платформа Antisezona в сътрудничество с балканската мрежа за съвременен танц Номадска танцова академия. Събитието събра танцови професионалисти и експерти в културните политики от Европа и САЩ.
Заглавието на срещата метафорично описва състоянието на безтегловност, в което танцовите артисти се намират, когато работят в среда без стабилни структури. В него свободата се разгръща сякаш във вакуум, усещането е за уязвимост и съществуване в неизвестното. Домакините обвързаха метафората със състоянието на танцовите артисти в Хърватия, където съвременният танц подобно на всички държави на Балканите, в това число и в България, се развива почти изключително в независимия сектор на проектен принцип при несигурни условия. Както заяви един от панелистите в симпозиума, „артистите вече искат да институционализират това, което правят“, за да се постигне стабилно и устойчиво бъдеще за това изкуство. Именно необходимостта от основаване на публични структури за съвременен танц беше основното послание на срещата, която продължи дългогодишната застъпническа инициатива на Номадската танцова академия Nomad Dance Advocacy. Целта ѝ беше то да достигне до политиците и обществеността, като се излъчи обединен образ на местната сцена, подкрепена от международни партньори. Както и да се обсъдят възможни модели за нови институции за съвременен танц, отразяващи нуждите и ценностите на сцената.
Трансформиращи политики за танц
Застъпническата част от програмата се проведе под формата на три панела, обединени под наименованието „Трансформиращи политики за танц“. Първият, „Активиране на настоящето на танца“, имаше за основен фокус мястото на танца в културните политики и дългосрочни стратегии за неговото развитие. Ключово за домакините беше участието на Невена Тудор Перкович, представител на Дирекцията за култура и художествено развитие към Министерството на културата на Хърватия. Тя разказа как то реформира подкрепата за съвременния танц, разширявайки фокуса от финансиране на продукции и разпространение към грантове за цялостно творческо развитие. Г-жа Перкович изтъкна разбирането си, че политиките трябва да следват потребностите на сцената, а държавата да създава възможности и условия за нейното развитие – позиция, за която танцовите професионалисти винаги са се застъпвали, но рядко е била изказвана от страна на администрацията. Въпреки това съвременният танц остава най-слабо финансираното изкуство. Като основни предизвикателства пред неговото развитие бяха посочени фрагментираността на сцената и нейната централизация в столицата. Представителката на министерството подкрепи институционализирането на съвременния танц в Загреб, като заяви, че сцената е готова да премине на следващо ниво. Този еднозначен знак за политическа подкрепа после беше широко тиражиран в хърватските медии с надеждата да доведе до реални ангажименти.
Горан Сергей Присташ, знакова фигура на съвременната изпълнителска сцена в Хърватия, оглавява работна група към общинската администрация на Загреб, която през последните четири години определя културното развитие на хърватската столица. На дискусията той представи Плана за културно развитие на града, който е разработен с широко участие на сцената, и вече се реализира. Панелистът изтъкна, че институционализирането е формулирано като потребност не само от средите на съвременния танц, но и от други сфери на независима художествена дейност. Голямата задача, която Общината трябва да реши, е как да отговори на нея и същевременно да поддържа съществуващите общински културни институции. Решението, заложено в Плана, е създаването на хибридна институция Нови културни пространства, която да обединява няколко структури и да се управлява от сътрудничещи си организации. В рамките на тази инициатива в Загреб с местно и европейско финансиране ще бъдат реконструирани редица изоставени индустриални сгради и превърнати в нови културни структури. Идеята е всички нови пространства да са достъпни за танцовите артисти, а сега съществуващият Център за танц, който е под шапката на Загребския младежки театър, да възвърне своята автономия, да стане част от нов Център за изпълнителски изкуства и от целия конгломерат Нови пространства за изкуство. Дали това ще даде основа за реализиране на мечтата на местните артисти за собствена институция за танц? От съществено значение е, че вече има предвидена материална база за нея. Идеята за колективно управление е предизвикателна и редица представители на сцената все още не са сигурни как тя би функционирала.
Марияна Цветкович от базираната в Белград организация за съвременен танц „Станица“ в емоционален разказ представи надигащите се в Сърбия студентски протести и определи настоящата културна политика в страната като националистична, популистка и пазарно ориентирана. Тя подчерта, че оцеляването на независимата сцена в Сърбия е станало възможно единствено благодарение на самоорганизирани групи и международното сътрудничество. Те създават имплицитни културни политики, които водят до промяна и подхранват надеждата за различно бъдеще в страната.
„Самоорганизацията и способността за стратегическо планиране са уникална сила на танцовия сектор“, изтъкна последният участник в панела, Маделине Ритер, ключова фигура в развитието на културните политики за танц в Германия. Нейната организация „Bureau Ritter“ в Берлин насърчава т.нар. финансиране, насочено към въздействие (impact funding), фокусирано върху измерими резултати и устойчиво развитие на цялостната танцова екосистема. Това включва подкрепа за всички елементи от нея, редовна оценка и комуникация между финансиращите институции и участниците в сцената.
Тея Ребa от Асоциацията за танц в Словения завърши панела с окуражителна новина за напредването на процеса по създаване на самостоятелна структура за съвременен танц в Любляна благодарение на усилията на работна група, включваща представители на държавната администрацията и независимата сцена.
Ако може да се обобщи кои са настоящите „трансформиращи политики за танц“, маркирани в панела, то те могат да се сведат до: ориентиране на финансиращите програми към потребностите на сцената, разглеждана като цялостна екосистема; нейно съучастие във формирането на културните политики; преодоляване на фрагментираността ѝ посредством самоорганизиране в по-големи обединения като път и към лобиране за нейното институционализиране. Панелът препотвърди колко е важно в културна администрация да работят експерти с дълбоко разбиране за начина на функциониране на културната сфера и спецификите на отделните изкуства, както и нестихващата нужда от личности визионери. Това напомняне поражда силна тревога за бъдещето на културните политики в България.
Танцовите изследвания като сърцевина на нови институции за танц
Отправна точка за втория панел беше въпросът как опитът, знанието и разнообразни методологии, развити в контекста на танцовите изследвания, могат да дадат основа на бъдещи институционални модели за танц. Негови панелисти бяха специалисти с дългогодишна изследователска работа между теорията, историята и артистичната практика в различни контексти като Франц Антон Крамер, Бояна Цвеич, Маряна Краяч и Рок Вевар. Франц Антон Крамер акцентира върху промяната на парадигмата в методите на историческите изследвания на танца. Те вече не се ограничават до работа единствено с архивни документи, но включват и хибридни методи, допускащи артистично изследване и подходи на въплътяване, за да се постигне по-дълбоко разбиране за исторически изпълнителски и хореографски практики. Той изтъкна също, че те генерират концепции, които могат да оспорят утвърдени определения и разбирания и да навлязат в конфликт с понятийния апарат на администрацията.
Панелистите като че ли се обединиха около утвърждаване на танцовите изследвания било то като академична дейност, или като част от творческия процес, като едно динамично поле, което има потенциала да оспорва установени нормативни определения, да генерира нови форми на знание, да е основа за анализ на социални процеси и отношения и средство за институционална промяна. Към това се присъединиха и гласове от публиката, потвърждаващи необходимостта бъдещи институции за танц да включват в себе си натрупаното знание и да го надграждат, като също така да позволяват да бъдат формирани спрямо развиващи се в танца начини на творческа работа.
Това, което винаги е било отличително за събитията на Номадската танцова академия, е създаване на моменти за активиране на соматичното и кинестетичното възприятие и създаване на пространство за освобождаване на въображението. По този начин се провокират различни перспективи и нови начини на мислене. С поканата „да не бъдем прагматични за 1 час“ модераторите на последния панел „Нови структури за ново бъдеще – призив за действие“ – танцовият артист Драгана Алфиревич и теоретикът Игор Добричич – откриха сесията за колективно мечтаене и въобразяване какви да са бъдещите институции за съвременен танц.
Архивът като застъпничество
Денят, посветен на застъпничеството за по-стабилно и уредено бъдеще на съвременния танц в Хърватия и в Балканския регион, завърши с поглед към неговото минало. В Музея за съвременно изкуство се откри изложбата „Dancing, Resisting, (Un)working – аспекти на танца като културна, политическа и артистична практика в Югославия и след нея“. Тя бе първият публичен показ на дългогодишните усилия на настоящи членове на Номадската танцова академия за историзиране и създаване на архив на съвременния танц в постюгославския регион. За този момент фокусът е върху Словения, Северна Македония, Сърбия и Хърватия. Кураторите на изложбата, Биляна Тануровска-Кюлавковски и Рок Вевар, подчертаха, че тя е само една спирка от продължаващ изследователски проект, част от който е и вече достъпен дигитален архив (nada.nomaddanceacademy.si). Изложбата представи архивни документи под формата на видео, фотография, костюми, реквизити и публикации, обхващащи близо век история – от първите прояви на модерния танц и модерни физически практики в региона през 20-те години на XX век до непосредственото настояще. Те бяха организирани под няколко теми, през които кураторският и изследователският екип (част от който са още Славчо Димитров, Милица Ивич, Теа Кантоци, Игор Коруга, Ива Нерина Сибила и Ясмина Заложник), градят отношения със събрания материал и предлагат като отправна точка за неговото осмисляне. Тези теми произхождат от споделеното разбиране за танца не само като естетическо изразно средство, но и като форма на труд, като практика, която се занимава с условията на създаване, представяне и изпълнение на телесни действия, на които е присъщо политическо измерение. Както кураторите отбелязват във встъпителния текст, води ги едно разширено разбиране за танца и хореографията като социална практика, способна да допринася за социална промяна, именно заради способността да схващат формите на репрезентация на телата и тяхната организация в пространството и времето като политическа дейност. Тези теми бяха: „Хореографиране на феминизъм, пол и желания“, където фокусът е върху артисти, изследващи ролята на тялото в предизвикването на социални и полови норми и изразяването на идентичности; „Формации, връзки и интервенции“, където се извеждат различни форми на самоорганизация, сдружаване, сътрудничество и колективност; „Гранични форми на танц и излизане извън него“, където фокусът е върху различни физически социални практики, разгледани през призмата на хореографията и тялото.
Изложбата като първо обширно представяне на историческите развития в съвременния танц в част от бивша Югославия нямаше претенциите да постига цялостна представителност и изчерпателност на явленията. Показаните документи и процеси, както и кураторският подход, заслужават отделен задълбочен анализ. Изследователският екип зад нея винаги е подчертавал, че възприема създаването на архив на съвременния танц в региона и като застъпническа дейност, която да му придаде допълнителна видимост и легитимност на една устойчива във времето, многоизмерна и значима естетическа и социална практика. Такава беше ролята на изложбата и в контекста на застъпническата среща „Тела в свободно падане“.
Поредицата Choreographic Convention е част от проекта Life Long Burning (LLB3) – Futures Lost and Found, съфинансиран по програма „Творческа Европа“ на ЕС.
Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Националния фонд „Култура“ по програма „Целева подкрепа „Творческа Европа“.