Какви са начините за една независима продукция от сферата на съвременния танц и граничните му форми да може да достигне и да въздейства върху своята публика, след като бъде създадена? Два важни аспекта се отнасят до успешността на едно представление: продължителността на живота му и географският обхват на представяне. Това е свързано с прякото въздействие на съвременния танц върху обществото. Но същественият проблем, с който съвременните танцови продукции се сблъскват, е свързан с възможността им за самостоятелно разпространение из страната извън представянето им по покана на фестивали.
Национално изследване на социологическата агенция „Маркет Линкс“ от януари 2023 г., направено по поръчка на Фондация „Фабрика за идеи“, показва, че 52% от пълнолетното население в страната не са посетили нито едно културно събитие през 2022 г. Танцът спада към групата на най-малко популярните изкуства. Като причина да не посещават културни събития 54% от анкетираните посочват цената, а 22% – липсата изобщо на достъп до културно съдържание. Нека си припомним, че в Конституцията на България е записано, че всеки човек, който живее на територията на страната, има право на достъп до култура. Въпреки това огромни части и групи остават изключени.
Нека си припомним също, че съвременният танц допринася не само за културно разнообразие, но и за формирането на културна, образователна и социално въздействаща среда. На територията на България развитието на това изкуство е крайно небалансирано. В София се наблюдава свръхпроизводство на съвременни танцови представления, а в останалите големи градове в страната липсва регулярност в предлагането извън фестивалната дейност на няколко организации. Министерството на културата и някои общински фондове имат специални програми за разпространение на сценични, в това число и танцови продукции, но реалните възможности за неговото осъществяване са изключително ограничени. Основните причини, от една страна, са липсата на подходящи културни пространства в страната, и от друга – реалната недостъпност на сцените в държавни и общински театри или институти, които по необходимост изискват високи наеми за гостуващи продукции. Засега липсва държавна политика, която да адресира тези казуси.
Тъй като няма количествени данни за сектора, потърсих информация за възможностите за представяне на гостуващи независими танцови продукции в различни градове в страна от ръководители на водещи организации от сферата, които развиват активна дейност в три различни района в България.
Петър Тодоров от Фондация „За Родопите“ е сред опитните културни оператори в България, продуцент и артистичен директор на два фестивала, които представят танцови спектакли – „Забранено за възрастни“, който се провежда в Смолян и региона, и „Ерата на Водолея“, който се организира в Бургас вече 26 години. В Смолян Петър е оставил ярка следа. Фестивалът за бебета и деца „Забранено за възрастни“ развива публика от най-ранна детска възраст. Той има програма и в 13 други населени места в областта. Петър споделя как частна културна организация от съвременния танц може да гостува с представление в Смолян и региона. Основната сцена е Родопският драматичен театър „Николай Хайтов“, където наемът за един ден достига до 1200 лв., а отделно се заплаща техническият персонал. Гостуващата компания сама трябва да осигури и танцов под.
Петя Стойкова живее и работи в Бургас. Тя е друг важен пионер в съвременния танц, основател на танцова компания „Дюн“, която е значима не само с дейността си в Бургас, но и в страната. „Дюн“ се грижи за развитие на талантите в морския град чрез различни образователни и тренингови инициативи. Създават представления, а през годините са организирали и различни фестивали. Много от възпитаниците на танцовите школи на компанията в момента са професионални изпълнители, които работят на международната сцена. Въпреки своите успехи компанията постоянно се бори за условия за гладкото протичане на дейността си. Често се налага да сменят пространствата за репетиции заради променящите се цени на наемите.
Относно възможността да се организира спектакъл в Бургас, ситуацията е доста сложна въпреки разнообразието от сцени, с които Бургас разполага в сравнение с другите градове. Петя споделя, че най-добра възможност за гостуваща организация от страната е партньорство с община Бургас и с танцовата компания „Дюн“. Общината може да предложи сцена по два начина: 1) ако представлението е с вход свободен, то залата може да бъде предоставена безплатно; 2) ако е с платен вход, то тогава се плаща наем за залата. В града има три подходящи за танц сцени: Драматичния театър „Адриана Будевска“, Държавната опера Бургас и Културния дом на нефтохимика (НХК). Двамата се съгласяваме, че политиката да се организират събития с безплатен вход създава много проблеми при развиване на разбирането, че зад труда на артистите има голяма инвестиция. Стои въпросът, че и много трудно се привличат зрители, макар че поради дългогодишния труд на компания „Дюн“ като организатор на школи по танци и фестивал, както покрай фестивала „Ерата на водолея“, се е създало ядро от публика, която следи съвременния танцов афиш. Това, което танцовата общност в града си е поставила за цел като следваща крачка на развитие, е създаването на профилирана сцена за съвременно танцово изкуство, която да се превърне в център, припознат от града, и да представя по-смели творчески решения.
Карина Илиева, съосновател на „Варна Денс Театър“, споделя, че във Варна проблемът с пространствата е ключов. В града има два фестивала за съвременен танц: „Танцови маршрути“, създаден от „Варна Денс Театър“, и Moving Body с артдиректор Искра Проданова. В рамките на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ също се показват танцови продукции. В града има няколко културни сцени, но без необходими условия да представят съвременен танц. Ако една българска независима компания реши да гостува със спектакъл в Театрално-музикалния продуцентски център – Варна, е необходимо да заплати наем, който достига до 3000 лв. на ден, което прави непосилна задачата да се покрие този разход от продажба на билети. Всички други пространства изискват допълнително оборудване освен разходи по наем и труд.
Проблем със залите се вижда и в града, който беше Европейска столица на културата – Пловдив, домакин на международния фестивал за съвременен танц One Dance. В града има няколко сцени, но те са недостъпни за танцовата общност. Домът на културата „Борис Христов“ например е с претоварена ангажираност – в него се помещават Пловдивската опера и балет, а в дните, в които има възможност за наемане, цената (към август 2023 г.) е 1440 лв. на ден без ДДС. Подходящи са пространствата на Драматичния театър, както и на Държавния куклен театър в града, но те много рядко биват предоставяни на гостуващи трупи.
Друг голям град с традиции в изпълнителските изкуства е Стара Загора. Там е възможно да бъде представен гостуващ спектакъл на сцената на Старозагорската опера и балет или в Кукления театър. И двете институции имат отношение към съвременния танц, като, за да се осъществи гостуването, е необходимо партньорство с мениджмънта.
Благодарение на политика на отделни директори на театри положително отношение към танцовия жанр се наблюдава в културния афиш на Шумен, Плевен, Търговище и Казанлък. В останалата част на България липсват данни за дейности в сферата на съвременния танц или ако има такива, те са абсолютна рядкост.
Генерално можем да потвърдим познатия факт, че държавната културна инфраструктура остава недостъпна за независими продукции в съвременния танц. Причината в нея да не се приемат некомерсиални гостуващи представления е свързана с начина, по който се формират приходите на театрите. Те са обвързани с методиката на Министерството на културата, която поощрява реализирането на собствени продукции или копродукции с минимум 50% участие на трупата на театъра, като тези копродукции не могат да бъдат с независими организации. Това демотивира включване на по-рискови представления, които, от една страна, няма да гарантират достатъчно продажба на билети, а от друга, театрите не получат допълнително финансиране на продаден билет за гостуващото представление. Дори обратно, тези гостуващи трупи се явяват вид тежест за екипа на театъра. С малки изключения липсват програми за копродукции между частни, държавни и общински структури, а съществуващите програми за разпространение на сценични продукции трудно могат да се реализират при сегашните условия.
Успешните решения изискват сътрудничество между държавни институции, общини, свободно практикуващите творци и културните оператори. Създаването на дългосрочна стратегия за развитие на съвременния танц в България като част от бъдеща Национална стратегия за култура може да бъде основна крачка към подобряване на условията за развитие на този вид изкуство в страната. Представянето на съвременни танцови продукции в малки населени места към момента изглежда химера, но преосмислянето на културната политика на регионите би довело до свежи партньорства и обединение на човешки, материален и финансов ресурс в полза на зрителя и на местната среда.
Атанас Маев е артмениджър и съосновател на Сцена Дерида. Член е на борда на директорите на European Dance Development Network.