Владимир Ангелов с танцьори от Националния балет на Мексико | Снимка: National Ballet of Mexico
В хода на своята кариера работиш с танца от най-различни позиции – като хореограф, преподавател, генерален директор на международна организация, автор на статии… Вече повече от 30 години живееш в САЩ и се изявяваш из различни точки на света. На какъв етап от професионалния ти път те намираме сега?
Може би в най-възходящата му точка. Аз имах кратка, но приятна кариера като танцьор в България и Европа, а като дойдох в Щатите, също танцувах известно време. После плавно преминах към преподаването. Първоначално преподавах в малки школи и училища, а след това в няколко университета във Вашингтон. Едно от нещата, които преподавах, беше хореографска композиция. След това самият аз започнах да хореографирам в продължение на 25–30 години. През 2015 г. с колеги от САЩ и от целия свят създадохме международната мрежа за хореографи ICONS, която набира все повече скорост, финансиране и разпознаваемост.
Америка е много благодатно пространство за изява. Тук хората ти се радват, когато правиш нещо и когато успяваш. Така че аз съм „Щастливец 13“, че постигам успех в различни русла и колегите ме окуражават. В момента се чувствам на върха на своята кариера. Следващата фаза е да предадем щафетата на младото поколение.
Това се свързва и с конкретния повод за нашия разговор – издаването на твоята книга „Ти, хореографът: творящ и създаващ танц“ от престижното международно академично издателство „Routledge“. Тя е замислена като учебник по хореография, каквито има изключително малко. Тази книга твоето наследство ли е? Как изобщо стигна до това да я напишеш?
В идеята за тази книга се съдържат няколко компонента. Първият е, че когато бях млад хореограф, нямах учебник по хореография. Отне ми поне 10 години да открия неща, които човек може да прочете в книгата на 10 страници, да усвои за 10 месеца и да репетира за 10 дена. Така този път, който ми отне 10 години, може да се съкрати. От важните цели на книгата е да даде тласък на хореографите какви качества да усъвършенстват и каква посока за своето творчество да изберат. Аз преподавам на студенти в студиото, но липсва необходимата теория на хореографията, ясното дефиниране на понятията, които използваме и разбираме през тялото си, но не ги интелектуализираме или всеки ги употребява по собствен начин и танцьорите не знаят за какво става дума. Има книги на различни университетски учители, които се опитват да систематизират някаква терминология, но липсва фундаментален труд, който да обхване всичко в хореографията. А това е многоизмерна професия. Направих проучване, от което излезе, че 99 % от книгите, писани за хореографията, са на академични изследователи. Но те не са в танцовото студио всеки ден – те са критици, теоретици, те преподават, не поставят. Оказа се, че в историята на танца има само три книги – учебници по хореография, написани от хореографи – първата е на Жан-Жорж Новер през 1760 г., втората е от Дорис Хъмфри през 1958 г. и третата книга е „Ти, хореографът“, която ще излезе през 2023 г. Излизат много книги на различни педагози, но те представят техния подход. В „Ти, хореографът“ аз не обобщавам моя личен опит. В книгата има около 520 фотографии и диаграми и само една снимка от моя творба. Тук не говоря за това как аз работя, а по принцип как се работи в полето на хореографията. За събирането на материал от голяма полза беше създаването на ICONS, където всеки месец интервюирахме хореографи от голяма величина – Акрам Кан, Сиди Ларби Шеркауи, Кристал Пайт, Ивон Райнър, Стив Пакстън и много други. Акрам Кан и Стив Пакстън работят по абсолютно различен начин, но има момент, в който практиките се сливат. Това е моментът, който книгата дискутира. Тя е за принципите в хореографията.
Читателите на списанието имат възможност да се запознаят с отделни части от книгата, но би ли щрихирал според теб от какъв наръчник има нужда съвременният хореограф? Какво те водеше в избора ти на подход в книгата?
В книгата съм заложил три компонента. Първият е разбиране на хореографията и интерпретация на това как хореографите работят в хода на съществуване на човечеството. Вторият е свързан с технически въпроси – как правим формации, как създаваме движение, как изграждаме динамики и пластика, как обработваме движението, как едно соло ще се превърне в дует, как дуетът ще стане групова пиеса, как частите на спектакъла ще се подредят една след друга и т.н. Т.е. първо се предлага исторически контекст, след това технически контекст и накрая идва въпросът за индивидуалния творчески контекст. Т.е. след като знаеш за онова, което е било преди теб, след като си опознал инструментите на хореографията, идва въпросът как „ти, хореографът“ (по заглавието на книгата) ще направиш твоята хореография. Това са трите обелиска в книгата.
Но в 21. век вече всичко се базира на алгоритми. В средата на книгата има отделна глава, в която предлагам един алгоритъм, който създадох. Тя е тайната, ключът към хореографията. В нея става въпрос за „интуитивно майсторство“ и има формула, по която то може да се достигне. Първоначално си мислех, че това е моята формула, но след поредицата от интервюта с хореографи, се оказа, че всички работят по този начин. Което означава, че тя всъщност функционира като алгоритъм и аз го формулирам. Т.е. книгата съдържа формулата за хореографията и тя може да се използва по различни начини.
Това какво ни казва за визията, застъпената в книгата, как се става хореограф? Изглежда тя се стреми да бъде универсално приложима и полезна за автори както в класическия балет, така и в съвременния танц.
Точно така. Хореографията като изкуство не е специфицирана за определен жанр. Може дори да се каже, че начинът, по който мислим, е вид хореография. Съзнанието, мозъкът е хореограф. Изобщо всичко в живота може да се разглежда като хореография. Графикът за деня ни е хореография. В книгата е застъпено именно това разкрепостено схващане. В нея става въпрос как ти би могъл да създаваш танц и да се изразяваш телесно. Хореографията като изкуство не е да направим тричасов балетен спектакъл, а създаването на оригинално телесно движение. Тя се отнася до това как движението се събужда, как се появява и изчезва, до планиране в пространството какви движения да бъдат извършени.
Хореографията не е движение, а начин на мислене и изразяване на движението. Тя е и за това какво искаш да кажеш през него. Така че книгата обобщава един огромен диапазон, откроява неговите параметри и описва процеси в него. „Ти, хореографът“ коментира и начина, по който гледаме хореография и кой решава дали нещо е добро. Всъщност според мен нищо не е страхотно добро или ужасно лошо, а варира между „това би могло да бъде по-добро, да бъде изразено по-ясно или би могло да бъде по-ефективно, по-абстрактно, по-наративно…“. Ние – публиката, критиците – решаваме дали нещо е добро, или не, което означава, че тези оценки и възприятия винаги са социален конструкт и са свързани с даден исторически момент. Няма определен шаблон, в който нещо трябва да се впише, за да кажем дали е, или не е добър танц. Това, което ние можем да направим, и това, което прави тази книга, е формулиране на алгоритъма – как функционира хореографията. Не: „Прави го така!“, а „Ето как функционират нещата. Ти как би го направил?“ Това са два различни подхода.
В свое интервю казваш, че когато си бил още в България и е трябвало да избираш какво да следваш, тъй като не е имало къде да се учи хореография, си записал философия като единствено близка до нея специалност. Как всъщност ти стана хореограф и каква според теб е връзката на танца с философията?
Това бяха 1980-те години, аз бях в балетното училище и тъкмо бях прочел биография на Морис Бежар. По това време той беше смятан за най-големия хореограф. Така разбрах, че той не е учил някъде хореография и че баща му е Гастон Берже, философ, с няколко издадени книги. Младият Морис Бежар е бил много повлиян от баща си и самият той записва философия в Сорбоната. Аз бях някъде 10. клас, когато прочетох това. Като завършвах училище, исках да следвам хореография, но в България нямаше къде. Самият аз обичах да чета, идвам от интелектуално семейство – майка ми беше литературовед. Обичах да чета в Националната библиотека. Тя беше на две пресечки от Музикалния театър, където тогава танцувах в балет „Арабеск“, а Софийският университет беше на следващата пресечка. Реших да запиша задочно философия и тези три точки станаха моя „Бермудски триъгълник“. Успоредно започнах да поставям и дори печелех награди по конкурси. Поощрявахме ме да замина да следвам хореография. Но реално възможностите пред мен бяха две. Едната беше да уча балетна режисура в Русия, но покрай „Арабеск“ имах интерес към модерния танц. Другата възможност беше да отида на Запад. Моите приятели ме убедиха да направя именно това.
Първо заминах за Виена, но там също не се преподаваше хореография. След това се преместих в Мюнхен, после в Париж… Аз се интересувах от съвременен танц и постепенно започнах да си мисля за САЩ. Съвременният танц е роден в Щатите. Ако трябва да се направи нещо, трябва да се направи в Америка. Отне доста време да се установя във Вашингтон, където следвах съвременна хореография и започнах да работя сериозно като хореограф. Много съм благодарен, че по време на следването ми в Софийския университет, което продължи само две години, успях да създам в себе си вид дисциплина, която ми се струва важна за всеки творец. Да, всеки ден трябва да се ходи на балетен клас и да се поддържа физическата дисциплина, но е необходимо да се развива и интелектуалната дисциплина – един творец да бъде в състояние да анализира, да мисли, да може да „маневрира“ идеи, да ги дефинира вербално и т.н. Когато създаваме въпроси, отваряме пространството за открития. Така движим топката напред. Водещото в съвременното изкуство и на формите в него е непрекъснатото задаване на въпроси, намиране на отговори, които водят до нови въпроси и т.н. В това се състои т.нар. „развитие“ на танцовото изкуство и на формите в него.
Затова и в „Ти, хореографът“ се стремиш да развиеш теорията на хореографията, танцовото изкуство да се обвърже с по-концептуално мислене…
Книгата е близо 600 страници и тя има за цел да създаде именно теория на хореографията. Това, което липсва в полето на хореографията, е интелектуализирането на творческата работа. Ние сме толкова телесни и интуитивни, че сме склонни да изключваме интелектуалното, описателното и анализиращото начало. Музиката разполага със своя теория. „Теория на музиката“ е задължителна дисциплина навсякъде, където се следва музика. В Балетното училище също учихме теория на музиката. Защо няма теория на хореографията? Ние трябва да сме в състояние да интелектуализираме нашите процеси, нашите инструменти, начина, по който работим и по който общуваме с публиката. Важно е и да постигнем някакво съгласие за терминологията, която използваме. Така че е необходимо да се създаде теория на хореографията и „Ти, хореографът“ предлага основа за това.
Книгата обсъжда всички процеси, свързани с хореографската професия, и в показателя накрая са изредени термините, които използваме. Разбира се, досега е имало различни опити за изграждане на подобна теория – има книги по хореография, по танцова композиция, по драматургия… Но те са като камъни в реката, върху които да стъпваме. Докато на нас ни трябва мост, магистрала, нещо, по което хората да се движат бързо, да има общо разбиране и припокриване на терминологията. Наскоро имахме разговор с колеги, в който обсъждахме понятията „динамика на движението“ и „качество на движението“. За някои това са едни и същи неща, докато те трябва да се разглеждат отделно. Понякога музиканти и хореографи броят по различен начин, което си има своите причини, които трябва да се разяснят. Има много други такива примери, показващи необходимостта от поле като теория на хореографията.
От 2022 г. организираш в София творческата лаборатория за млади хореографи „ХЕЛИОС“. До колко следваш в работата си с младите хореографи насоките, които развиваш в книгата си?
Четете цялото интервю в печатното издание на „Списание за танц“, брой 5/2023.
Февруари 2023 г.
Ангелина Георгиева е театрален и танцов критик.
Владимир Ангелов завършва Хореографското училище в София, след което танцува в балет „Арабеск“. През 1990 г. заминава за САЩ и развива кариера на изпълнител, хореограф и педагог. Поставя оригинални творби с трупи като Атланта Балет, Аризона Балет, Сан Франциско Балет, както и с редица международни компании в Канада, Япония, Русия и др. От 2003 г. до 2009 г. е балетмайстор на Националната опера в Кенеди център, Вашингтон, под ръководството на Пласидо Доминго. От 2009 г. до 2014 г. преподава във Вашингтонския университет. От 2015 г. е главен директор на първата международна организация за хореографи и информационна мрежа Dance ICONS, Inc.