Шестнайсето издание на престижния фестивал се провежда между 22 – 31 юли с артистичен директор Уейн Макгрегър.
Венецианско биенале за танц се нарежда сред престижните събития в мащабната рамка на биеналетата за изкуства в живописния италиански град. Тази година между 22 – 31 юли се провежда неговото шестнайсето издание, второ поред с артистичен директор британския хореограф Уейн Макгрегър. Този път той избира за негово мото идеята за Без-гранично (Boundary-Less) и я обяснява по следния начин: „Физическите и географските граници бързо се разпадат, а човешкият дух ги надмогва отново и отново – към едно постоянно състояние на нефиксираност, непроницаемост, свобода. Какво означава един творец/едно произведение на изкуството да бъде без-граничен/ без-гранично днес? Дали това се изразява в избора на хора, с които решаваме да си сътрудничим, в изразните средства, с които работим и създаваме нови посоки, или в опитите да разградим категориите, които ни определят? Не е ли самото творчество акт на разрушаване на граници, прегради и бариери? Не предизвиква ли то нови възприятия и нов начин на мислене? Следователно изкуството може би е граничното пространство на междинното. Творбите и творците във втората година от моето артистично ръководство трудно могат да се категоризират – всички те се противопоставят на еднозначното определение, тъй като в работата си надхвърлят жанра и еднозначната употреба на изразните средства… Тяхната безграничност отваря нови възможности за създаване на изкуство и поставя пред публиката нови предизвикателства за възприемане и тълкуване.“
„Петрушка“ хореография: Сабуро Тешигавара © La Biennale Danza
Голяма част от представленията в програмата са поръчани и копродуцирани от Биеналето и се представят наред с италиански и европейски премиери на знакови водещи имена в областта на танца и забележителни нови гласове.
От своето основаване Биеналето за танц присъжда престижната статуетка „Златен лъв“ за цялостно творчество в областта на танца. Тазгодишният ѝ носител е Сабуро Тешигавара, японски хореограф и танцьор, художник, скулптор и дизайнер, който създава отличима естетика с изключително индивидуално качество на движение и скулптурен подход към хореографията. Във Венеция той ще представи новия си спектакъл, вдъхновен от емблематичния балет „Петрушка“ по музика на Стравински. Наградата „Сребърен лъв“ за изгряваща звезда се присъжда на Росио Молина от Испания, която Макгрегър нарича „младата радикалистка на международното фламенко – традиция, която тя пресъздава с разтърсваща съвременна перспектива.“
Сред акцентите в програмата е продукцията на базираната в Щутгарт Gauthier Dance Company „Седемте гряха“. Тя събира на сцената седем топ хореографи и техните различни творчески светове, интерпретиращи седемте основни гряха. На сцената заедно излизат Азур Бартън, Сиди Ларби Шеркауи, Шарон Еял, Марко Гьоке, Маркос Морау, Хофеш Шехтер и Саша Валц.
„Седемте гряха“ © Jeanette Bak
Със своите шамански способности Руди Коул и Юлия Робер от Humanhood сливат в „Безкрайно“ езика на съвременното физическо тяло с източния мистицизъм, предлагайки представление като вид медитация.
Част от програмата на Биеналето е и нашумелият американски хореограф Тражал Харел. Той отново слива в едно воугинга с постмодерния танц, японското буто, експеримента и поп културата в новата си продукция “Maggie the Cat” по пиесата на Тенеси Уилямс „Котка върху горещ ламаринен покрив“, в която поставя въпроси около властта, стереотипите за пола, социалното отхвърляне и приобщаване.
Сред интердисциплинарните проекти в рамките на Биеналето е сценографската дигитална инсталация “Collisions” на Тобиас Гремлер. Тя се случва отвъд границите на реалното пространство, за да направи невидимото видимо. Италианската хореографка Бланка Ли представя V/R проекта си “Le bal de Paris”, който размива границите между реалното и виртуалното.
Туптящото сърце на фестивала е Biennale College – участниците в Колежа на биеналето. Те ще бъдат главните герои на две важни събития: сайт-спесифик хореография под менторството на Сабуро Тешигавара и обновена версия на пърформанса “Event” на Мърс Кънингам от 1972 г. на легендарния площад „Сан Марко“ във Венеция. За ментори в нейното пресъздаване са поканени Даниел Скуайър и Джини Стийл от Cunningham Trust.
Цял ден е посветен и на прожекции на танцови филми от всякакви жанрове и формати, а фестивалните събития са съпроводени от поредици с разговори и уъркшопове.
Росио Молина в “Carnacion” © Simone Fratini
С цялата програма можете да се запознаете ТУК.