May B | Снимка: Herve Deroo
Историците на танца определят Маги Марен като „френския отговор на немския Tanztheater“, тъй като в нейните представления танцът е обграден от множество театрални елементи под формата на гротескни образи, подсилена визуалност, характерен жест или реч. Но нейната естетика е много по-различна от тази на немските икони на танцовия театър като Пина Бауш или Сузане Линке и тя си създава уникално място на международната сцена през последните повече от 40 години. Шестнайсетото издание на платформата „Световен театър в София“ среща българската публика за първи на живо с нейната работа. През м. юни 2022 г. с подкрепата на Френския институт в столицата гостува спектакълът “Маy B” („Може би“), който е с историческо значение за легендарната френска хореографка и ѝ носи международно признание.
Маги Марен създава “Маy B” през 1981 г. Определян от критиката като „епохално събитие за историята на френския съвременен танц“ (в-к „Файненшъл Таймс“), спектакълът е вдъхновен от творчеството на Самюъл Бекет. Освен че е явление в литературата и през 1969 г. е удостоен с Нобелова награда, в историята на театъра Бекет се счита за една от четирите ключови фигури в т.нар. „театър на абсурда“ (останалите са Йожен Йонеско, Жан Жьоне и Артюр Адамов). С определението „театър на абсурда“ британският критик Мартин Еслин дава общо наименование на появилите се в първото следвоенно десетилетие на 50-те години на 20. век театрални пиеси, в които традиционните опори на драматургичното писане (конфликт, действие, персонажи) биват подринати и обърнати наопаки, а езикът е разколебан като инструмент за общуване и формиране на логика и смисъл. В театъра на абсурда е уловен и изразен екзистенциалният човешки ужас пред безсмислието на живота и непроницаемостта на смъртта, пред стъписващия факт на нищото и празнотата.
Драматургичният свят на Бекет е също абсурден. В него пространствата понякога са плашещо неопределени и абстрактни, а понякога потискащи и клаустрофобични. Те са населявани от ексцентрични персонажи, някои от които отдавна са се превърнали в лесноразпознаваеми икони: двамата скитници, очакващи все непристигащия Годо под самотното дърво във „В очакване на Годо“; заровената до кръста и бавно потъваща дълбоко в земята Уини от „О, щастливи дни!“; живеещите в кофи за боклук Наг и Нел от „Краят на играта“ и др. Сенки на тези и други персонажи преминават като в Платоновата пещера и в спектакъла на Маги Марен. На фона на музика от Франц Шуберт, песни от белгийския карнавал Бенш и Гавин Брайърс петима мъже и пет жени танцьори с намазани с глина лица пресъздават образи, които напомнят архетипните герои на Бекет. Експресивната хореография на Маги Марен търси да улови екзистенциалните интуиции на автора и да ги предаде на универсалния език на тялото и движението: очакването в нищото, колебанието, надеждата и самозаблудата, хладното удобство на приятелството. Танцът черпи сили от способността си да предава самата мистерия на човешкото съществуване в света. За работата си по Бекет Маги Марен споделя, че неговите текстове и образи са помогнали на нея и танцьорите да открият шифър за своите най-интимни, скрити и пренебрегвани вътрешни жестове: „Успяхме да открием дребните, но и впечатляващи жестове в незабележимия, ненабиващ се на очи живот, който всеки от нас води. В него очакването и „не съвсем неподвижният“ покой създават празнина, огромно поле от нищо, тихо пространство, изпълнено с колебания. Всеки път щом героите на Бекет се опитат да постигнат покой, те без да искат, се размърдват…“.
Родената през 1951 година Маги Марен е с класическо балетно образование. През 1970 г. тя постъпва в школата „Мудра“ на знаменития Морис Бежар, след което в продължение на четири години е и солист в неговата компания „Балетът на XX век“ в Брюксел. Но в края на този период за нея настъпва повратен момент, в който тя преосмисля досегашния си опит. „Имах нужда от много по-голяма палитра от творчески избори и свобода“, споделя тя. Започва да подлага на съмнение и идеализирания образ на тялото в танца – тема, която се превръща в централна за творчеството ѝ. „При Морис Бежар тялото беше възвеличавано. То трябваше да излъчва младост, виртуозност, всичко да блести. Но мен това ме смущаваше. Запитах се какво се случва с всички онези други тела, онези, които са немощни, деформирани или некоординирани, но които въпреки всичко устояват.“ През 1981 г. тя се превръща в емблема на новия френски танц именно със спектакъла “May B”, както и със своя версия на балета „Пепеляшка“. През 1984 г. основава собствена компания, която през 1985 г. се установява в Националния хореографски център в Кретей край Париж. Днес компанията ѝ е базирана в стара преустроена фабрика край Лион, която функционира като динамичен културен и общностен център. Със своите танцьори Маги Марен създава повече от 25 сценични творби. Носител на множество международни отличия, най-значимите сред които са „Златен лъв“ от Биеналето във Венеция (2016), две големи и една специална награда на френската критика, Награда на американския танцов фестивал (2003), американската награда „Беси“ (2008) и др.
Гостуването на “May B” в София е придружено и от уъркшоп, чиято цел е Улисес Алварис, дългогодишен изпълнител в компанията на Маги Марен, да въведе студенти от областта на танцовия театър и пантомимата в основни принципи в нейната работа.
“May B”
7 юни 2022, 19:30 ч.
Сатиричен театър „Алеко Константинов“
Асен Терзиев е театрален критик и изследовател, преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.