Снимка: БТА
Г-жо Кондакова, г-н Вълковски, и двамата добре познавате както неправителствения културен сектор, така и публичната администрация, доколкото сте имали разнороден опит и от двете страни. Как изглежда от настоящата Ви позиция на заместник-министри неправителственият културен сектор в сферата на изпълнителските изкуства? Какви наблюдения имате върху състоянието на танцовата сцена в България?
Юрий Вълковски: Това, което се вижда и отвън, и отвътре, е, че независимият сектор е носител на иновации. И по отношение на естетически търсения, и по отношение на културен мениджмънт. Иновациите са трудно нещо и не всеки се захваща с тях, защото за това се заплаща цена, която понякога не е малка. Но има и още нещо, което е особено важно за мен, поради част от ресора, който ми е поверен, а именно международните културни отношения. Неправителственият сектор е изключително свързан на международно ниво, именно той участва в най-много международни проекти и се вписва в международните мрежи. Същевременно независимият сектор продължава да е недофинансиран и понякога маргинализиран. Имаме много работа за вършене.
Весела Кондакова: Независимият сектор до скоро се обобщаваше с проблемното определение „частен“ – това стои и като термин в законодателството. Проблемно е, защото още тук – в определенията – се влага значение, което не внася яснота, не очертава граници за начините, по които функционира, как се издържа, с кого взаимодейства. Конкретно за областта на танца като че ли се знае съвсем малко. Има разбиране, че секторът не е в състояние да се самоиздържа, но определено няма ясни политики за развитието му.
Една от критиките към Министерството на културата досега е била основно за липсата на стратегическо мислене и широк хоризонт. Като приоритет на настоящия екип на Министерството се заяви изготвянето на Национална стратегия за развитие на културата. Как ще се работи по нея – ще се състави обща стратегическа рамка за всички изкуства ли или към всяко ще се подходи индивидуално?
Юрий Вълковски: Моето лично мнение е, че 10-годишната Национална стратегия за развитие на култура, (чието разработване е заложено в Закона за закрила и развитие на културата преди близо 20 години), трябва да бъде по-скоро рамков документ, който да определя общи принципи и подходи, а не да се опитва да „описва“, систематизира и управлява цялата екосистема на културата. Разбира се, впоследствие може да има секторни стратегии, които да формулират по-краткосрочни цели и приоритети по отделните изкуства, но когато говорим за 10-годишна стратегия, то тя трябва да е отворена и гъвкава. Все пак това са първоначалните ми лични представи, защото процесът е все още в много начален стадий и все още предстои да минем през всички етапи на обществени обсъждания. В този смисъл, официалната позиция на Министерство на културата по този въпрос предстои да бъде формулирана.
Весела Кондакова: Важно е как ще подготвим процеса за изработването на Националната стратегия – ако се направи внимателно и добре обмислено, дори и да отнеме малко повече време, ще гарантира по-добро качество. Това, което за мен е притеснително, е, че няма достатъчно изходни данни. А как ще успеем да обхванем и зададем посока, ако не сме наясно точно откъде тръгваме? И не става дума за общите твърдения от типа на „няма ни на европейската карта“, „никой не се интересува от този или друг жанр“, а да можем да отговорим на въпросите „колко сме“, „къде работим и с кого“, „в кои мрежи, фестивали участваме“. Само така бихме могли да отговорим „а защо не сме тук или тук“. Очаквам процесът по изготвяне на Национална стратегия да е много видим, публичен, през отворени покани за участие на експерти, качествени дискусии, постигнати в консенсус решения и като цяло да допринесе към усещането за общност, което засега не е много силно.
На какво може да разчита танцовият сектор в България от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост? На базата на какъв анализ и с какви цели ще се осъществява неговата реализация?
Юрий Вълковски: Националният план за възстановяване и устойчивост е голяма тема, по която, за съжаление се изговориха куп неточни неща. На първо място е важно да уточним, че културата присъства пряко в три проекта по Плана – проектите 9Б, 42 и 43. Индиректно културата присъства и в други проекти по Плана, тоест има възможност за подкрепа на културни дейности и/или инфраструктура и по други проекти. На второ място е важно да се знае, че само 14 от 26 държави членки на Европейския съюз имат отделни проекти за култура в своите национални планове. В този смисъл България е отличник. Причината, обаче, останалите 12 държави да не са включили културата, е, че тя по принцип не влиза в обхвата на този финансов механизъм. Тук приоритетите са дигиталната трансформация, социалното включване и зеленият преход. За съжаление на европейско ниво културата все още не е напълно осъзната като важен фактор за развитието и устойчивостта на цяла Европа.
Ако трябва да бъда по-конкретен, средства за съвременни сценични изкуства ще има по грантовите схеми, предвидени по проект 42 от Плана. Предлагам, обаче, да направим отделен разговор по тази тема, когато той бъде окончателно договорен между Европейската комисия и българското правителство, което все още не е факт.
Съвременният танц в България търси нови начини за международен обмен, има своите форуми, фестивали и платформи, но все още няма свой Център – устойчива физическа структура, която да поеме функциите на средище за обмен, образование, продуциране и представяне. Сцената очаква разговор за неговото основаване да започне отдавна (инициативата „Адвокати на танца“ от 2015 г. също постави въпроса на дневен ред). Новооткритият център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ е добър пример за взаимодействие между сцената и институциите, като той има мултидисциплинарен профил, обхващащ различни форми на изкуство. Как Министерството на културата вижда развитието на такава нова инфраструктура – Център за съвременен танц? Възможен ли е на този етап реален разговор на тази тема?
Юрий Вълковски: Истината е, че не мога да си позволя да дам категоричен институционален отговор по този въпрос. Това е голяма тема, която засяга различни ресори в Министерство на културата и очевидно изисква много сериозен финансов ресурс. Но ще си позволя да отговоря каква е първата ми интуитивна реакция. Опитът ми в неправителствения сектор ме е научил да ценя повече процесите, отколкото физическите структури. Виждал съм твърде много кухи структури и също толкова много успешни творчески процеси, които не са обвързани с конкретна сграда. С оглед на моите ресори и най-вече – международната дейност, за мен е по-важно да разбера цялостния контекст на съвременния танц в България, какви са най-големите му успехи, но и най-големите предизвикателства, как той седи на международната сцена, но и как Министерство на културата може да съдейства – конкретно и целенасочено. Ако се окаже, че този Център е най-важният, липсващ елемент от екосистемата на съвременния танц – тогава ще имате моята пълна подкрепа.
Весела Кондакова: Добре е да се обмисли наново дали е нужно самостоятелна структура за танц, която да концентрира участниците на сцената или по-скоро е добре да се подкрепя целенасочено достъпът им до други институционални пространства, обезпечени с целеви ресурс. В момента в Европа танцът е по-скоро деинституционализиран, но наблюденията ми са, че страните със силна танцова сцена осигуряват публичен ресурс по алтернативни начини – целево многогодишно проектно финансиране, фестивали, „домакинствани“ от национални институти, стабилни резидентски програми и пр.
Сцените, на които се представя съвременен танц в София, не са много – те са частни пространства, които КОВИД-пандемията изправи пред големи затруднения, а оцеляването на ДНК-пространството за съвременен танц и пърформанс в НДК направо е застрашено. Министерството на културата има ли предвидени механизми за временно подпомагане на изпадналите в затруднение пространства за култура и изкуство?
Весела Кондакова: Пространствата за танц в страната се броят на пръстите на една ръка, а ДНК като част от НДК наистина е застрашено заради финансовото състояние на НДК. Конкретно за ДНК има предложен и предварително одобрен финансов механизъм, по който да се обезпечава достъпа на артистите/компаниите, които ще го ползват. Очакваме до дни приемането на държавния бюджет, вследствие на който Министерство на културата ще може да обяви програмата си за подкрепа на достъпа до ДНК. Надявам се в най-близко време (когато приключи процесът по оборудване) и Регионалният център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ да бъде разпознат от танцовата сцена за „свое“ пространство.
Предвижда ли се увеличение на бюджетите за продукция във финансиращата програма на Министерството на културата за танц? На какво може да разчита свободната танцова сцена през следващите години?
Весела Кондакова: За съжаление преди приемането на държавния бюджет трудно може да се даде категорично обещание. Затова с цялата условност на настоящия момент (период на гласуване на държавния бюджет между първо и второ четене) – надявам се да можем да отворим самостоятелна и по-добре финансирана програма за танц. (Интервюто е направено преди редакционното приключване на броя в края на м. февруари 2022. – Бел. ред.)
Весела Кондакова завършва Славянска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“. В периода 2010–2017 ръководи звено „Културно-контактна точка по програма Култура на ЕК“ и Бюро „Творческа Европа“, офис „Култура“ към Министерство на културата. Участвала е в застъпнически акции и инициативи за съвременно изкуство, както и в множество национални и международни проекти в областта на музика, театър, танц, кино и образование. Била е външен експерт в общински програми за култура.
Юрий Вълковски завършва „Културология” в СУ „Св. Климент Охридски“. Има над 20-годишен опит в културния сектор в България и на европейско ниво, включително в управлението на проекти, изграждането на капацитет на културни организации, обучения, застъпнически кампании и приложни изследвания в културната сфера. Участвал е в написването на Стратегия за развитие на културата в София 2013–2023 г. Бил е член на Стратегическата група на Европейската инициатива „Душа за Европа“.