I ЧАСТ – ВЪВЕДЕНИЕ
В наши дни словосъчетанието „електронна музика“ звучи доста ретро. Не само защото предразполага към деление, а защото дигиталните технологии за запис, създаване и разпространение отдавна не са специфични само за електрониката. Напротив, те са в услуга на всички музикални жанрове, до които ние, като съвременни слушатели, имаме достъп. В рамките на следващите страници ще се срещнем с четирима от най-активните български композитори в сферата на съвременния танц, които работят с електронни и високотехнологични средства за композиране. За да вникнем по-добре в тяхната работа, нека си представим електронната музика в нейната най-смела форма – конкретна, но гъвкава, синтетична, но и емоционална, абстрактна, но енергична и експресивна. Може би така по-лесно ще разберем защо съвременният танц привлича все повече български музиканти, които сме свикнали да виждаме в клубове, алтернативни арт пространства или в програмите на по-стойностните родни фестивали като Аларма Пънк Джаз Фест, Radar Festival Beyond Music, DA Fest, Sofia Underground или вече несъществуващия, но все така знаков столичен експериментален форум Ambient Festival.
Нашите гости представят четири различни гледни точки към саундтрака на съвременния танц не само заради специфичните подходи, но и заради различния им творчески и академичен произход. Цветан Момчилов, когото познаваме от проекти като “Six Love Songs” и “Dance, Baby, Dance” на Жана Пенчева, е музикант с класическо образование и опит като инструменталист в симфонични и джаз формации. Неговите интереси към синтетичния звук и клубната музика го отвеждат право в ръцете на колектива “Steam Room”. Станислав Генадиев е стъпил и от двете страни на барикадата – класически школуван танцьор и сред водещите съвременни хореографи в България, той композира музиката за повечето проекти на творческото си дуо с Виолета Витанова. Философ по образование и част от софийската експериментална сцена от началото на 2000-те, Емилиян Гацов – Елби открива нов контекст за музиката си във филмови и сценични проекти, сред които множество концептуални танцови представления. В работата си с колективи като “Brain Store Project”, “Panic Button Theatre” и “Garage Collective” той твори отвъд рамките на музикалните жанрове и типовете звукови пластове. Иван Шопов е художник по образование, но като музикант и композитор е пуснал дълбоки корени в европейската клубна сцена. Той е резидентен композитор на компанията “Derida Dance” и все повече се стреми към изследването на акустичните инструменти и тембри, което е пряк резултат от дългогодишната му работа с фолклорни и класически музиканти.
Самият аз винаги съм харесвал работата по музика за сценични проекти като съвременен танц и пърформанс именно заради свободата на интерпретация и импровизация, флуидната идейна рамка и директния физически диалог между енергията на тялото и тази на звука. Работата на четиримата ми е колкото близка, толкова и непозната. Затова заедно опитваме да дълбаем в творческите им процеси, търсейки пътищата, по които те изграждат своя език, стил и подход към съвременния танц. Искам да разбера какво им позволява да не се губят във всеки следващ проект, но се оказва, че понякога е по-добре да се случи точно това, за да предизвикаш въображението на зрителя. Създаването на музика за други артистични форми е процес, основан на баланс между вече изградени прийоми и адаптирането им към музикалните търсения и на някой друг. Затова с композиторите търсим мястото на егото в работата по тези проекти. Говорим си и за срокове. Добре познатата болка за всеки автор на медийна музика при тях се оказва по-скоро мотивация, а не бич за творческия им размах. Кимам утвърдително, припомняйки си как хладнокръвно размествам пластове звуци в четиридесетминутна музикална сесия приблизително пет минути преди публиката да се разположи на столовете около мен в очакване на премиерата.
Осъзнавам, че четиримата са много различни, но това, което ги обединява, е, че не обичат да играят по едни и същи правила дори когато сами са ги създали. Всяко следващо представление е всъщност процес на творческо преоткриване, независимо дали са в залата и на сцената с танцьорите, дали работят от разстояние, или пък изследват нови територии и формати заради пандемичната реалност. Никой не успява да ми даде пример за проект, който го е изкарал от кожата му, или пък за такъв, с който не се е справил. Изглежда, че непознатото е част от пътя напред и част от причините, поради които нашите гости успяват постоянно да изненадват себе си и хореографите, с които работят.
Честно казано, представях си, че в интервютата ще успея да следвам сравнително сходна схема от въпроси, но тя бързо се разпадаше, за да даде път на много искрени и неподправени разговори, които, смея да кажа, уловиха истинските характери зад музиката. Надявам се, че в думите на Цветан Момчилов, Станислав Генадиев, Емилиян Гацов и Иван Шопов – четирима лично за мен знакови български артисти – ще откриете достатъчно причини, за да преживеете по нов начин музиката на следващото танцово представление, на което се окажете. Дотогава нека първо чуем какво точно ми разказа всеки от тях.
II ЧАСТ можете да прочетете в брой 4 на Списание за танц.
Ангел Симитчиев е музикант и композитор, съосновател на колектива за експериментална музика „Amek”. Доктор е по музикознание към Институтa за изследване на изкуствата, БАН. Освен в редица самостоятелни и колаборативни проекти, неговата музика намира място в арт инсталации, театър, танц, пърформанс, мода, реклама, къс филм и т.н.