Вече повече от година светът е скован от коранакризата, обхванала всички области на живота ни. В началото на март 2020 г. почти пълното затваряне на държавите или т.нар. lockdown се отрази драматично на културния живот и в частност на изпълнителските изкуства. Напълно бяха затворени театралните и концертни зали, алтернативните пространства за култура, заведенията, организиращи културни събития и т.н. На практика артистите се оказаха в ситуация, в която не можеха да упражняват професията си, съответно не можеха да разчитат и на досегашните си доходи. И докато държавните културни институти успяха (благодарение на държавната субсидия и трудовото законодателство) да гарантират на административните и творческите състави някаква сигурност относно месечните доходи и запазването на работните места, то в творческия сектор извън тези структури се отвори кутията на Пандора.
Съществуващите от години проблеми около създаването на специален статут на независимите артисти избуяха със страшна сила. Пандемията извади наяве казуси, които вместо да бъдат решавани, са били неглижирани години наред. Оказва се, че в България на практика никой не знае колко са артистите, работещи на свободна практика (извън държавните и общински структури), какви са техните нужди, какви са доходите им, осигурителният им статут и т.н. И тук не говорим само за изпълнителските изкуства, а за всички сфери на културния живот, което е една ярка червена лампа, както за институциите, така и за самите артисти. В какво се корени проблемът? Марина Василева, член на работната група за изготвяне на регистър на независимите артисти към Министерство на културата, обобщава така: „Най-големият проблем, който от години не е тайна за никого, но в настоящата ситуация остро кристализира, е данъчно-осигурителната реалност на артистите на свободна практика в страната. Тя се характеризира най-вече с това, че заетостта им е нередовна – артистите работят предимно на проектен принцип или биват наемани за конкретно събитие. Хонорарите им се изплащат като авторски и граждански договори, които обаче натрупват твърде скромен осигурителен стаж, а авторските – никакъв. Голяма част от артистите дори не са запознати с правилата на данъчно-осигурителната система в страната. На практика независимите артисти административно са непроследими, с изключение на малкия процент регистрирали се като самоосигуряващи се лица. Дори при желание за адаптиране на някакви спасителни мерки, в началото на извънредното положение беше невъзможно да се дефинира броят на тези хора, камо ли техните нужди. Допълнителен проблем, който се появи в процеса на работа с институциите, беше фактът, че голяма част от артистите не умеят да работят с проектна документация. Друг е въпросът дали това е тяхна работа.“
Каква е предисторията?
Настъпилата политическа промяна в страната след 1989 г. разкри и пътя пред артистите за свободно сдружаване, групиране около конкретен творчески проект, създаване на неформални колективи и др. За тях това е възможност да не бъдат обвързани с политиката на една или друга държавна или общинска институция. Децентрализацията на културния живот наложи и необходимостта от прилагането в България на т.нар. проектен (конкурсен) принцип. В продължение на повече от тридесет години този вид практика на създаване на културен продукт (театрален, танцов, музикален, визуален и т.н.) успешно се развива и артистите, а и организациите, които работят устойчиво, се увеличават. Публичните средства плавно нарастват, а през 2020 г. бяха разпределени и безпрецедентни суми с оглед на извънредната епидемична ситуация. Тези процеси обостриха съществуващия от години проблем, че голяма част от независимите артисти на практика не се осигуряват, което пък беше изискване, за да могат да кандидатстват за индивидуална субсидия. От една страна, това поставя под въпрос обезпечаването на личната им пенсия, временна нетрудоспособност, майчинство и т.н. Но, от друга, това са и пропуснати ползи за държавата от неплащане на данъчни и осигурителни вноски. Към момента липсват изчерпателни и консенсусни данни за броя на професионалните артисти, които не са назначени в държавни или общински структури. Според данните на Министерството на културата това са около 4 хиляди души, а според Националния статистически институт (НСИ) става въпрос за над 80 хиляди.
Танцовият артист и културен мениджър Вили Прагер споделя, че „по общи наблюдения близо 95% от артистите, занимаващи се със съвременен танц в страната, са на свободна практика“. Сравнено с останалите изпълнителски изкуства те са най-малко като брой, но са и от най-уязвимите в сектора. Проблемът с липсата на статут на независимите артисти и липсата на регистър поставя в много по-неравностойно положение именно най-уязвимите групи.
Защо е необходим регистър?
„На първо място, за да се картографира частният сектор. Колко са ангажираните в него лица, къде упражняват творческата си дейност, в каква сфера на изкуството се развиват, какъв е данъчно-осигурителният им статут, какви са праговете на годишните им доходи. Само така могат да се водят разговори за адекватни културни политики и програмиране”, споделя Марина Василева. Тази базова информация ще бъде полезна и за изготвянето на статут на независимия артист, така че тази професия да не бъде приравнявана към останалите свободни професии каквито са адвокати, инженери, козметици и т.н. „Този статут би могъл да се подновява на всеки 2 години и да бъде получаван само от активно действащите артисти, като от своя страна те получават от държавата здравни и социални осигуровки за периода. Такива примери могат да се дадат от всички европейски държави като Франция, Германия, Белгия, Холандия, както и от Северна Македония, Сърбия, Хърватия, Словения и други“, споделя Вили Прагер. Марина Василева дава интересен пример от Франция, където има отделна категория периодична заетост или intermittent, от която се възползват най-вече заетите в сферата на сценичните изкуства, филмовия и аудиовизуалния сектор (régime des salariés intermittents du spectacle). Това е доста специална схема за осигуряване срещу безработица на лица с временна или нерегулярна заетост. От една страна, това позволява на организациите и фирмите в тези сектори да наемат служители на много кратки срочни договори, без ограничение на броя на последователните договори (през 2017 г. цифрата е нараснала до над 50 договора за година за някои лица), а от друга, дава право на работниците, натрупали 507 работни часа за период от 10 месеца (приблизително 13 часа сценични изяви седмично), да получават обезщетение за безработица през неработен период. Схемата е създадена, за да компенсира присъщото прекъсване на периодите на работа в тези професии и към 2017 г. по тази схема са били ангажирани над 66% (около 150 000 души) от всички работещи в сферата. Привлекателното във френския пример е, че артистите упражняват своята дейност като свободно наети лица, но имат статута и защитите на заетите чрез трудови договори. Систематичното обезщетение за неработни дни след покриване на задължителния минимум отработени часове означава, че доходите на лицата се изравняват през годината, а промените в ритъма на дейността, които са чести и почти неизбежни в тези професии, могат да бъдат лесно компенсирани. Тъй като участието в творчески художествени проекти е условие номер едно за достъп до схемата, тя се явява мощен двигател за творческа работа, като в същото време гарантира определено ниво на икономическото благосъстояние. Схемата гарантира финансова сигурност и през „нерегистрираните периоди“, т.е. когато артистите не са ангажирани в конкретен творчески процес, като това далеч не е време за почивка. Отчасти тези периоди са посветени на изследователска и творческа работа, но се използват и за други дейности, които са жизненоважни за артистите, като управление, администрация, работа в мрежи и организации. Според синдикалните организации в страната тази социална схема струва на бюджета около половин милиард годишно, като в тази сума не са отчетени приходите от културна дейност, която, както добре знаем, не е задължително да носи печалба, тъй като нейната мисия е съвсем различна. Т.нар. интермитанство се оказва изключително добре работещ механизъм за всички във Франция.
Какво предстои?
С началото на коронакризата в България бяха сформирани работни групи към Министерството на културата, които търсеха решения на редица проблеми, свързани със сектора, и прилагането на адекватни мерки за подкрепа на творците. Димитър Стефанов, режисьор и актьор, е член на групата за изграждането на регистър на независими артисти. Ето как той обобщава извършеното до момента: „Бяха проведени редица срещи между независими експерти и представителите на Министерството на културата. В тях бяха уточнени критериите, които ще бъдат прилагани към артистите за влизане в регистъра, условията за прекратяване на вече съществуваща регистрация, както и информацията, която ще бъде събирана от този регистър. Успоредно бяха обсъждани възможности за създаване на статут, както и необходимостта от законови промени за тази цел. В началото на декември 2020 г. документът, изготвен от групата за регистъра, беше предаден на юристите на министерството. Към този момент все още тече процедура по обработването му.“ Марина Василева допълва: „В процеса на работа бяха привлечени експерти от Министерството на труда и на социалната политика, НАП и НОИ, с които се обсъдиха няколко посоки за облекчения по отношение на артистите след създаването на регистъра: прогресивен данък общ доход за млади артисти и новосъздадени организации; увеличаване на нормативно признатите разходи от 40 на 60% с аргумент, че голяма част от артистите не разполагат със собствени пространства, офиси, студиа, репетиционни и домът им, както и свързаните с него режийни разходи, са всъщност разходи за упражняване на дейност, а полаганият труд е личен (по примера на земеделските производители). Коментираме минималния необлагаем доход да бъде увеличен на 1 000 лв. месечно, както и приспадане на вноски за социално осигуряване за бъдещ период, ако лицето не е достигнало годишния необлагаем доход. Започнати са и разговори с КНСБ за възможността колективните трудови договори и тяхната защита, особено в частта със застраховките, да обхване и артистите на свободна практика. Със създаването на регистър ще се идентифицират свободнопрактикуващите в сферата на културата лица. Като дългосрочна цел регистърът се очаква да послужи като инструмент за придобиване на статут.“ За да се случи това все още предстои да се извършат много конкретни дейности, като промени в Закона за закрила и развитие на културата и Закона за данъците върху доходите на физическите лица, да се извършат промени в Кодекса за социално подпомагане и др. За всички тези промени, освен работата на независимите експерти, е необходима и политическа воля и ангажираност.
Албена Тагарева е доктор по театрознание, научен сътрудник към БАН и културен мениджър.