Източник: shock/Big Stock
Светът на танца надхвърля сферата на изкуствата. Все повече се разработват терапевтични методи и практики, основаващи се на танц и движение. За многообразното им приложение и ползи разказва Ивета Маринова.
Танцът не е единствено форма на изкуство; той се съотнася към различни сфери на живота. Танцът, основаващ се на движението на тялото като основно изразно средство, намира различни приложения още от хилядолетия. Ходът на развитие на обществата оставя своето отражение и върху танцовата култура отвъд пределите на сцената. В някои университети вече съществува и отделна дисциплина „изследвания на танца“, което е от многото доказателства за неговото обширно поле, както и за потребността от задълбоченото му проучване.
Танцовата медицина, танцовата педагогика, танцовата терапия и танцовата медитация са част от разнообразните сфери, в които танцът намира все по-широко практическо приложение и се обогатява теоретично. Топ теми на съвременното общество като потребността от постоянно подобряване на социални и личностни компетенции с цел по-голяма конкурентоспособност и икономическа ефективност, но също психосоматиката и психологичните причини за телесни проявления, както и влиянието върху менталното здраве на източни физически практики, попадат в изследователското поле на танцовата култура, наука и етика.
През последните години все по-актуална реализация на танца извън пределите на сценичното изкуство става танцовата терапия и се разкрива безграничния ѝ потенциал.
Танцът и движението като терапевтични методи
Танцът и в частност движението придобиват все по-голяма популярност като терапевтични методи, с помощта на които човек може да работи за подобряване на връзката със себе си, както и за лечение на ред психични неразположения и физиологични заболявания. В ежедневието непрестанно се сблъскваме със ситуации, които водят до стрес, повишават напрежението и влияят негативно на нашия емоционален и духовен свят. Когато „вътрешното аз“ на личността страда в продължителна прогресия, често се наблюдават и промени във физическото тяло, някои от които достигат и до патология. Вече не е тайна, че зад всяко физическо заболяване се крие емоционална и психологична причина, на която ако не се обърне внимание навреме, може да се задълбочи. Процесът е много фин и показва колко дълбоко всъщност са свързани тяло, дух и душа. Единството от тези три аспекта на личността, както и тяхната взаимовръзка, лежи в основата на танцовата и движенческата терапия.
Познавах един успешен художник, който все казваше: „Изкуството се случва отвътре навън.“ Това изречение може да се приложи и за цялостния ни житейски път. „Изкуството на живота“ се получава само тогава, когато сме в хармония със себе си, с вътрешния си душевен и емоционален свят.
Интегративната танцова терапия, както я нарича една от нейните пионерки – немската психоложка д-р Елке Викле, обръща внимание точно на вътрешното „Аз“ и неговото актуално състояние, проявяващо се в стойката на тялото, в начина на движене, в невербалната комуникация и цялостното себевъзприятие, което излъчваме чрез своето тяло и как то се презентира в пространството. Както казва една от основоположничките на танцовата терапия –Труди Шооп, „тялото е клюкрка“; то „издава“ какво се крие вътре в нас.
Ще се опитам да представя аспекти от танцовата и движенческата терапия, в които всеки би могъл да открие нещо за себе си.
Всичко, което преживяваме през своя живот, остава запечатано в нашето тяло и то го показва. Всеки човек има уникален движенчески „език“, както и всеки има индивидуален житейски опит. Използването на различни двигателно практики и танцови техники в интегративната танцова терапия спомагат на първо място човек да се възприеме такъв какъвто е, със своите недостатъци и позитивни страни. „Това съм Аз. Искам ли да остана такъв/такава или искам да усъвършенствам себе си?“ Умишлено не използвам думата „промяна“, защото за мен тя е нож с две остриета. Едва когато приемем себе си, бихме могли да стартираме процеса на личностната еволюция.
Танцовата терапия предоставя креативна възможност да се изразят потиснати чувства, спомени, усещания, страхове, мечти и емоции. Те стават видими в пространството с помощта на инструментариум от движения, танцови практики и стилове. Всеки терапевт подбира индивидуално пригоден комплекс от динамични движения, с помощта на които тялото на практикуващия съумява да даде израз на темите, които го вълнуват на подсъзнателно ниво. По този начин се постига по-добро себевъзприемане, опознат се собствените граници, прекъсват се стари поведенчески стереотипи. Работи се за приемане и осъзнаване на реалността, цели се преработване на вътрешни конфликти, освобождаване от психологически и физически блокажи, контролиране на вътрешните импулси и произлезлите от тях реакции. В резултат се подобрява и общата емоционална интелигентност, която стои в дъното на нашите действия и взаимоотношения с обкръжаващия свят. С интензитета на практикуване на този вид терапия постепенно се подобрява самочувствието, себеусещането и цялостното качество на живот на човека.
Най-често танцова терапия се прилага при хора с диагноза депресия и смущения в себевъзприятието, проявяващи се под формата на анорексия, булимия, паническо разстройство и затруднения в комуникацията с околните. Депресията определено е „бич на съвременното общество“. Тя е от най-честите психични заболявания днес. Нелекуваната депресия може да измени личността до неузнаваемост. Продължителното депресивно състояние се отразява не само на вътрешния ни свят, на социалните взаимоотношения и работоспособност, но често се достига и до физически проявления като болки в гърба, отслабнала мускулатура и липса на усещане за свързаност с физическото ни тяло. Определени танцови техники, свързани с упражнения за сила и ритмичност, движения по пода и в пространството (по модела на Рудолф Лабан и Ирмгард Бартениеф), както и движения, създаващи усещане за лекота, красота и ефирност (от балетната практика), са малка част от палитрата на танцовата терапия, прилагана при хора с депресия.
Танцовата терапия може да се провежда индивидуално или в група, с музика или без. Тя е насочена към хора от всички възрасти, както и към хора с изявено физическо увреждане. Използва се в различни сфери, като например в клиничната психотерапия, алтернативната медицина, рехабилитация, личностно развитие, педагогика, а също и в онкологията, неврологията и лечение на различни зависимости. Интегрира се успешно и в семейната терапия с цел подобряване на взаимоотношенията и комуникацията между партньорите.
Имгард Бартениеф
В хода на танцовата и/или движенческа терапия се прилагат различни методологични процеси, съобразени със съответната целева група. Част от главните елементи са движенческите модели, разработени от ключовия хореограф и танцов теоретик Рудолф Лабан (1879–1958), които често се комбинират с практиките на неговата ученичка – хореографката и танцова терапевтка Ирмгард Бартениеф (1900–1981). Докато Лабан работи повече с разположението на тялото в пространството, както и с личното пространство, или т. нар. кинесфера, техниката на Бартениеф е свързана повече с работа и движение по подовата повърхност за активиране на мускулатурата, центриране и създаване на усещане за ритмичност и свързаност на частите в тялото. Други практики, които често се прилагат в танцовата терапия, са базирани на опита на Труди Шооп (1903–1999), представен в нейната книга „Няма ли да танцуваш?“, издадена през 1974 г. В нея авторката описва различни случаи от своята практика като танцов терапевт и ясна перспектива за лечебното въздействие на танца. Труди Шооп, заедно с Мариан Чейс, Мери Уайтхаус и Франциска Боас са наричани „майките на танцовата терапия“.
Танцовата импровизация, „прости“ движения като вървене, въртене и смяна на перспективите в пространството, движенчески игри по двойки или в групи, различни изразителни техники, в това число и вербалното изразяване, са допълнителни практики в танцово-терапевтичните часове. Често се работи с видео материали, които се коментират, а също и с предмети от ежедневието като шалове, пера и балони, с чиято помощ може да се материализира и онагледи процесът на трансформация, за да бъде по-лесно разбран от пациента. Прилагат се и елементи от различни танцови стилове като африкански танц, фламенко, балет и други. Изборът на съответния стил зависи от настроението, проблематиката и цялостната ситуация, в която пациентите се намират.
Други техники, които често се интегрират в терапията чрез движение на тялото, са заимствани от методологията на Фредерик Матиас Александър (1869–1955), или т.нар. Александър техника, и от Моше Фелденкрайс (1904–1984), или т.нар. метод Фелденкрайс. Техниките и на двамата са сходни по това, че те интегрират иззети от ежедневието движения на тялото, с помощта на които да се подобри и оптимизира цялостната координация, да се възстанови естествената грация и свобода на движение, които всеки притежава в ранните си детски години.
В рамките на магистърската програма „Изследвания на танца“ при проф. д-р Габриеле Брандщетер в Свободния университет в Берлин развих самостоятелен проект „Погледни! Движението говори!“, в който изследвах връзката между човека, танца и терапията. В съвместната си практическа работа с танцовите терапевтки Корнелия Грил Шол и Хайке Випих търсих отговори на въпросите какво е танцова терапия, как функционира тя, какви са нейните цели, какви танцови стилове се интегрират в нея и как с помощта на техники, основаващи се на танц, терапевтът може да си изгради представа за състоянието на пациента. За темата на проекта ме вдъхнови цитат от нидерландския поет Тео ван Баарен, на който бях попаднала случайно: „Танцът може да бъде пряк израз на това, което движи човек отвътре. Всяко чувство –любов или омраза, копнеж или ярост, се проявява спонтанно в движението на всеки човек.“
Докосвайки се до танцовата терапия чрез проекта „Погледни! Движението говори!“, разбрах колко дълбоко и обширно е нейното поле и колко актуална е темата днес. Не само в Германия и Америка, но и в Австрия, Нидерландия, Великобритания, а също и в Русия съществуват многобройни организации, съюзи и общества, посветени на танцовата и движенческата терапия. Годишни конференции, както и издания, изцяло посветени на този вид терапия, на нейното приложение и оздравително въздействие, допълнително потвърждават значимостта ѝ. Вече се развиват и редица университетски програми с тази насоченост.
В България
В България танцовата и движенческата терапия също намират приложение, макар че темповете на развитие са значително по-бавни. Тя се прилага основно за профилактика на различни заболявания и при хора в по-напреднала възраст.
#DancingWithHealth е проект, който предлага танцова терапия за жени, засегнати от рак на гърдата. Неговата основна цел е чрез прилагането на определени танцови движения от различни стилове да се подобри тяхното общо физическо и психическо състояние и да се подпомогне цялостния оздравителен процес. Възрастовата граница за участие в тази инициатива е между 30 и 65 години и то е напълно безплатно. Провежда се не само в София, но и в други градове, сред които са Добрич и Поморие.
Танцова терапия се прилага и като метод за цялостна личностна трансформация. Деница Илчева от София е от малцината хора в България, които я представят и в този аспект. Нейното верую е, че „танцът лекува на всички нива – физическо, психическо и енергийно, защото е мощно средство за освобождаване от стреса и преодоляване на енергийните блокажи в тялото.“ От тази година танцовата артистка Искра Проданова пък стартира часове по соматични практики във Варна, където заедно с участници във водената от нея танцова школа ще работи над различни проблемни за тях теми с цел подобряване на цялостната самооценка, себевъзприятие, а също и за развитие на общата движенческа култура.
Танцовата терапия и нейните производни практики придобиват все по-голяма значимост и тепърва тази методология ще бъде интегрирана не само като средство за лечение на физически и психологични заболявания, но и като техника за себеразвитие, самоусъвършенстване и по-силно светоусещане. Това потвърждава факта, че полето на изследване на танца отвъд пределите на сценичното изкуство е безкрайно, а ползите, които той ни дава – безценни.
Ивета Маринова е завършила икономика в София и магистърската програма по танцови изследвания в Свободния университет в Берлин. По време на следването си в Германия участва като статист и изпълнител в постановки на берлинската Щаатсопера. В момента е установена във Варна.