Калоян Бояджиев е от най-успешните български балетисти по света, балетмайстор на Норвежкия национален балет. Имамe възможност да го гледаме онлайн в спектакъла “Лебедово езеро” с хореограф Александър Екман, част от дигиталното издание на Световен театър в София 2020, а през сезон 2020/2021 предстои да поставя на сцената на Старозагорската опера и балет. Мария Русанова го представя.
Името на Калоян Бояджиев е добре известно в изискания и труднодостъпен свят на балета. Талант, амбиция и постоянство, творческо въображение и авантюристичен дух, интелигентност и добронамереност – това са част от качествата, които наред с отличните танцувални данни му осигуряват пътя към върховете в изкуството. Днес, след над двайсетгодишна кариера като изпълнител, Калоян Бояджиев е балетмайстор на Норвежкия национален балет в Осло.
Възпитаник на Националното училище за танцово изкуство с педагог Илиян Дрангажов, още като ученик Калоян участва в спектаклите на балет „Арабеск“ и в Софийската национална опера. Едва шестнайсетгодишен, през 1993 г. той е поканен в култовата трупа за съвременен танц „Амарант данс студио“. Следващата година става финалист на Парижкия международен балетен конкурс и получава предложение за работа от две места – Младия балет на Франция и Държавния театър на ЮАР в Претория. По съвет на Илиян Дрангажов Калоян заминава за далечната Претория, където за по-малко от пет години се издига до позицията на първи солист и танцува централни партии в почти всички спектакли. Съвсем млад той получава огромния шанс да надгради професионалното си развитие с репертоар на Бурнонвил, Аштън и Макмилън.
Ескалиращото напрежение в Южна Африка го принуждава да се върне в София. Между 2000–2002 г. година той е солист на Софийския национален балет, но не се задържа задълго на родна сцена. През 2002 г. Дина Бьорн (по това време директор на Норвежкия национален балет) го кани на прослушване в Осло. Следва моментално назначение, а шест месеца по-късно Калоян Бояджиев е премиер солист в една от най-богатите и престижни балетни компании в Европа. Наред с централни роли в класическия репертоар, той има шанса да танцува в хореографии на американските легенди Джордж Баланчин и Глен Тетли, да работи с личности като Иржи Килиан, Уилям Форсайт, Матс Ек, Начо Дуато, Александър Екман, Пол Лайтфут и Сол Леон. През 2005 г. създава и първата си творба “Open for discussion” („Открит за разговор“). В следващите години поставя общо десет заглавия за балета в Осло. През периода 2015–2018 г. е поканен за ръководител на новосъздадения Национален балет на Норвегия 2, или младежката трупа към театъра. Калоян Бояджиев изгражда една от най-успешните младежки компании в света, като я обогатява с класически и модерни заглавия на световни хореографи. През 2016 г. той поставя в Осло първия си цялостен балетен спектакъл „Лешникотрошачката“, който става важна част от репертоара на компанията, номиниран е от списание “Dance Europe” за най-добра премиера и получава висока оценка от балетната критика.
Калоян Бояджиев и Еужени Скилнанд в „Бела фигура“, хореограф: Иржи Килиян
Норвежки национален балет (2014) Фотограф: Ерик Берг
За сезон 2020/2021 Калоян Бояджиев е поканен за хореограф на „Сън в лятна нощ“ по Шекспир, като постановката е замислена като суперпродукция. Финалист е на международния конкурс за хореографи за 2020 г. във френския град Биариц. Предстои му ангажимент и пред българска публика на сцената на Старозагорския балет. (…)
Кои са учителите ти в балетното изкуство?
Аз бях приет в Хореографското училище специалност „Класически танц“ и постъпих в класа на Мария Стефанова. Ние бяхме първият ѝ мъжки клас. Тя бе изключително строг, но и много знаещ педагог, който ни даде отлична основа. Първите години работех съзнателно от страх да не бъда наказан и върнат обратно в кварталното училище. Мария Стефанова ни заведе под строй да гледаме спектакъл в Операта. Дотогава нито бях чувал, нито бях виждал балет. Гледахме „Лебедово езеро“. От там нататък аз и моите съученици бяхме постоянното присъствие на балетни спектакли, а Операта се превърна в нашето обичайно място за срещи. Беше време, когато на първата ни сцена танцуваха артисти от три поколения – Бисер Деянов, Ясен Вълчанов, Ринат Имаев, Владимир Роже. Учехме се от гледане. Мой идеал тогава беше Ясен Вълчанов. Опитвах се да му подражавам. По-късно ни взе Илиян Дрангажов – изключителен педагог и един от големите учители в моя живот. Ние бяхме щастлив клас, но и педагозите имаха късмет с нас. Не бяхме непокорни тийнейджъри, имахме пълно доверие в нашите преподаватели, не сме си губили времето в инатене и спорове. Никога не се съмнявахме, че това, което изисква педагогът, е най-доброто за нас. Вярвахме и работехме. Илиян Дрангажов даваше много хубави класове, развиващи музикалността и координацията, имаше усет как да ни поправя, без да ни обижда и унижава. Знаеше какво да ни каже, за да ни помогне. Беше голям шегаджия, с което разведряваше атмосферата на иначе монотонен труд. Обичахме го, дори и с недостатъците му. Ненапразно изгради няколко поколения от блестящи танцьори.
Иржи Килиан е моят идол, творецът оказал ми най-голямо въздействие в годините след училище. Той е човекът, породил у мен желанието да хореографирам. Когато в Южна Африка за първи път видях негови творби, онемях от възторг. Щастлив съм, че работя в театър, който е в много близки отношения с него. Дълго време именно Норвежкият балет пътуваше и представяше творбите на Килиан из Европа. Той избягва да пътува, защото се страхува да лети и Норвежкият национален балет е единствената трупа, заради която предприема чести и дълги пътувания. Килиан е човек, който много ми е дал и от когото много съм научил не само като хореограф, но и като начин на общуване с артистите, като маниер на работа. Винаги е спокоен, никога няма да повиши тон, да нарани някого. Веднъж работехме върху „Катран и пера“. Килиан бе решил в един от дуетите да промени някои движения, които упорито не се получаваха при мен и партньорката ми. Много се притеснявах и при всяко повторение, което ни караше да правим, казвах: „Може ли да ни дадете още пет минути?“. Накрая той рече: „Проблемът не си ти, проблемът съм аз.“… И промени отново хореографията.
„Лешникотрошачката“ Норвежки национален балет (2016)
Фотограф: Ерик Берг
Как се стигна до голямото признание да ти бъде поверен един от най-значимите балети в класическия репертоар като „Лешникотрошачката“?
Още в края на мандата на предишния художествен ръководител Еспен Гилиян аз вече имах известен хореографски опит. Без да съм мислил нещо конкретно, си бях изработил собствено либрето за „Лешникотрошачката“. Настоящият ми художествен ръководител Ингрид Лоренцен бе моя колежка. Знаех, че ще се кандидатира за директор и ѝ връчих проекта си с думите: „Ако станеш директор, вземи предвид моето либрето!“.
Две години не получих отговор. По това време водех мъжки клас в балетното училище. За един концерт бях направил хореография със заглавие „Тримата мускетари“, която много се хареса на публиката. На другия ден Ингрид ми каза: „Ти ме спечели с тази хореография. Получаваш „Лешникотрошачката“.
В основата на моето либрето не е приказката на Хофман, а версията на Александър Дюма – баща. Действието се развива през 1907 г. в Кристияния, старото име на Осло. Според замисъла ми главната героиня не е дете, което сънува, че е пораснало и е срещнало принца на мечтите си, а 15-годишна девойка. Тя е самостоятелно момиче, следващо собствените си желания. Съчувствието и съпричастността са водещите чувства, също както в класическия сюжет, но не куклата Лешникотрошач, а реален персонаж провокира тези чувства. Това е първият ми цялостен балетен спектакъл, основан на класическата лексика. До този момент бях поставял само отделни номера, изградени изцяло с езика и средствата на модерния танц.
Успехът от „Лешникотрошачката“ води до сериозно признание и предложение за Шекспировата комедия „Сън в лятна нощ“, чиято сценография ще е дело на не кой да е, а на „Снохета“ – компанията, която е от символите на модерността в архитектурата.
Това е изключително амбициозен проект, в чиято концепция е заложена работата в екип. Норвегия е страна, в която идеята за общност, за обединеност е много силна. В духа на тази философия се потърси екипен подход при подготовката на предстоящата премиера. За нас, участниците в създаването на спектакъла, този начина на работа е съвсем нов и революционен. Творчеството е индивидуален процес, а в случая работим заедно. Всичко се подлага на колективно обсъждане, разделяме се на групи, изработваме проекти, анализираме и постепенно се обединяваме около определени образи, идеи или теми. Ще се получи смайващ с визията си спектакъл, представящ оригинална и впечатляваща интерпретация на познатия сюжет.
Четете целия материал в печатното издание на „Списание за танц“, бр 2/2020.
Гледайте Калоян Бояджиев в спектакъла на Норвежката опера и балет „Лебедово езеро“ с хореограф Александър Екман от 18 ноември, 19:00 ч. до 21 ноември, 19:00 ч. като част от дигиталното издание на Световен театър в София 2020 на viafest.org.
Мария Русанова е автор на редица статии, очерци и интервюта по проблеми на балетното изкуство, както и на книгата „Извор на вдъхновение и красота“, посветена на историята на Националното училище по танцово изкуство.