Мърс Кънингам „Гротескна среща“ | Снимка: Richard Rutledge, 1958
Мърс Кънингам (1919–2009) е от най-влиятелните танцови артисти на 20. век. Неговата творческа дейност се простира в седем десетилетия, белязани от непрекъснато новаторство и разкриване на нови начини за създаване на танц, както и на нови територии на взаимодействие с музика, визуални изкуства, филм и представящите ги институции. Публикуваме за първи път на български език оригинални есета на Мърс Кънингам, описващи възгледите му за танца и начина на сътрудничество с други артисти.
Четири събития, които доведоха до големи открития (1994)
от Мърс Кънингам
В хода на работата ми в полето на танца имаше четири събития, които доведоха до големи открития.
Първото се случи в началото на работата ми с Джон Кейдж, с ранните сола, когато започнахме да разделяме музиката и танца. Беше към края на 1940-те. Тогава използвахме така наречената от Кейдж „ритмична структура“ – тя определяше продължителността, която бяхме приели за начало и край при структурирането на музиката и танца, като всеки работеше отделно съответно по хореографията и по музикалната композиция. Това позволи музиката и танцът да са независими помежду си. В началото този начин на работа ми даваше чувство за свобода в танца, а не зависимост от всяка нота, както бях свикнал да работя преди. Имах усещане за яснота и взаимосвързаност между танца и музиката.
Второто събитие е, когато през 1950-те започнах да използвам „операции на случайността“. Прилагах тези процедури единствено по отношение на хореографията. Прибягвал съм до най-различни операции на случайността, най-вече при разработването на голям брой отделни танцови фрази. Така откривах последователността между тях – коя фраза след коя следва, как едно движение протича във времето и как се отнася към ритъма, колко и кои танцьори да участват, как се разпределят в пространството, как е разделено то. Това доведе и продължава да води до нови открития, като например как се преминава от едно движение към следващото, и почти постоянно се създават предизвикателства пред въображението. Продължавам да използвам „операции на случайността“ в работата си и с всеки танц откривам нови начини, по които да го изпитам.
Третото събитие се случи през 1970-те в работата ми с видео и филм. Пространството на камерата беше предизвикателство. То има ясни граници, но също така предоставя възможности за работа с танца, които не са достъпни на сцената. Камерата приема фиксирана гледна точка, но тя може да бъде движена. Може да се преминава към втора камера, да се променя размерът на танцьора, което в моите очи променя също и темпото, ритъма и движението. Тя може да показва танца по начин, който невинаги е възможен на сцена и то най-вече по отношение на употребата на детайла, който в по-широкия контекст на театъра не се проявява. Работейки с видео и филм, имах също така възможността да преосмисля някои технически елементи. Например, скоростта с която се улавя образът по телевизията, ме накара да включа в нашите танцови класове различни елементи, свързани с темпото, и това добави ново измерение в заниманията ни.
Четвъртото събитие е най-скорошно. През последните пет години използвах танцов компютър – Life-Forms, създаден от научния и от танцовия факултет на университета „Саймън Фрейзър“ в Британска Колумбия. Едно от приложенията му е като устройство за памет: преподавателят може да запише в паметта на компютъра упражнения, които дава в клас, и студентите могат да ги гледат за повече разяснения. Вече съм съхранил в паметта няколко упражнения, които използваме в клас. Но водещият ми интерес, както винаги, е откритието. С фигурата, наречена Sequence Editor (редактор на последователности), могат да се измислят движения, да се съхраняват и постепенно да се получи движенческа фраза. Тя може да се изследва от всеки ъгъл, включително и отгоре – това определено е голямо преимущество за работата с танц и камера. Освен това предоставя възможности, които винаги са съществували – особено във фотографията, често улавяща една фигура във форма, която не сме виждали досега. Компютърът може да промени темпото и да се наблюдава в забавен каданс как тялото се променя от една форма в друга. Очевидно е, че може да създава форми в преходи между движения, които изглеждат невъзможни за човек. Но както се случи в началото с ритмичната структура, после с използването на процедури на случайността, след това на камера, филм и видео, а сега и на компютъра за танц, пред мен отново се разкриват нови възможности, с които да работя.
Моята работа винаги е представлявала процес. След завършването на един танц често съм оставал с идея, макар и в началото бегла, за следващ. Така аз не възприемам всеки танц като обект, а по-скоро като кратка спирка по пътя.
Публикувано за първи път в Merce Cunningham: Fifty Years, pp. 276, Aperture Press, New York. 1994. © Merce Cunningham Trust, всички права запазени.
Четете само в печатното издание на „Списание за танц“ за първи път на български есетата на Мърс Кънингам „Преходното изкуство“ (1955) и „Сътрудничество с визуални артисти“ (1983).
Превод от английски: Екатерина Леондиева