Възраждането на Старозагорския балет

Cherche la femme (Търсете жената), казват французите и ненапразно. През 2016 г. по покана на директора на Старозагорската опера Огнян Драганов, Силвия Томова става художествен ръководител на балета в града на липите. Така започва съживяването и възраждането на трупата. Като утвърден режисьор и опитен ръководител, Огнян Драганов прекрасно знае, че добрият екип е ключът към успеха, а привличането на личност като Силвия Томова е вече гаранция за високи резултати. За ценителите на танцовото изкуство името ѝ не се нуждае от представяне. Възпитаник на прословутата Петербургска школа към Мариинския театър, примабалерина в Софийската национална опера, оставила след себе си десетки запомнящи се роли, педагог, чиито уче- ници са солисти в най-престижните театри по света и у нас, Силвия Томова е сред безспорните авторитети в културната ни общественост. Талант, пословично трудолюбие, всеотдайност към изкуството, висок професионализъм – много са нейните достойнства, но успехът ѝ може би в най-голяма степен се дължи на способността ѝ да увлича, да вдъхновява, да заразява със своята кипяща енергия.

Първото, с което се захваща новият художествен ръководител, е да увеличи числеността на трупата. Обявява кастинг, към който се проявява огромен интерес. Набира артисти от всички точки на планетата, привлича и възпитаници от Националното училище за танцово изкуство. Следва огромна работа по уеднаквяване и придобиване на единен облик и стил. Тук Силвия Томова е в стихията си. Когато работиш с нея, нямаш шанс, просто трябва да дадеш всичко от себе си. Още първия сезон пътят към сериозните спектакли и успехите е открит.

Последните два сезона са богати на събития за трупата, но безспорно сред най-значимите досега са две премиери на спектакли, които са грандиозни и великолепни, но и полюсно различни. Двете нови заглавия, които се представиха на сцената на Старозагорската опера, са „Нестинарка“ и „Дон Кихот“.

С премиерата на „Нестинарка“ се чества 90 години от създаването на българския балет и се отбеляза 110 години от рождението на големия български композитор Марин Големинов. Това е първата мащабна и изцяло българска като музика, хореография и тематика творба, реализирана от балета на Старозагорската опера. Чест прави на Силвия Томова, че отбеляза именно по този начин, с тази емблематична постановка, създаването на националния балетен театър. Композирана от Марин Големинов през 1940 г. по сюжетната основа на едноименния разказ на Константин Петканов, танцовата драма е поставена от Мария Димова през 1942 г. Постановката се е считала за революционна, защото за първи път се прави опит за синтез между модерен танц на боси крака и български фолклор. Поради ранната смърт на Мария Димова тази първа лястовичка на българския танцов модернизъм потъва в неизвестността. По-късно през 1946 г. и през 1956 г. Нина Кираджиева, която е танцувала в знаменитата постановка, прави опит да възстанови хореографията на Мария Димова, но по-скоро създава собствена версия. Именно тя поставя „Нестинарка“ за първи път в Стара Загора през 1967 г. През 1978 г. Маргарита Арнаудова, ученичка на Нина Кираджиева, създава за балет „Арабеск“ „Нестинарка“ – сюита, а през 1986 г. поставя цялостния спектакъл на сцената на Софийска национална опера. В него участват големите имена на първия ни балетен театър. Сред звездния състав е и Силвия Томова, която прави един от най-запомнящите се образи – този на Демна. Ролята на нестинарката, както и целият спектакъл, са много скъпи за Силвия Томова не само заради прекрасната музика и въздействащата хореография. Голямата прима вижда силна връзка между съдбата на балетния артист и тази на нестинарите. И двете изискват пълно посвещение, саможертва, „изгаряне“ в името на възвишеното, загърбване на битовото и материалното.

„Нестинарка“
Снимка: © Държавна опера ― Стара Загора

Именно пълната хореография на Маргарита Арнаудова бе представена на сцената на Старозагорската опера. Олеся Пантикина, нейна дъщеря, осъществи нелеката задача да възстанови оригинала на знаменитата си майка, превърнал се в класическо наследство за националната хореография. Сценографията и костюмите са дело на Иван Токаджиев и Ана-Мария Токаджиева, които успешно реставрират идеите на Мария Трендафилова. Изключително предизвикателство за Олеся Пантикина, изпълнител, хореограф и репетитор с огромен опит, е уеднаквяването на многонационалната трупа. Да успееш да накараш хора от Япония, Корея, Австралия, Португалия и Франция да почувстват българските ритми, да усетят свръхсложния полифонизъм на Марин Големинов е изключителен успех. Постижение на спектакъла са точно намерените солисти. Анелия Димитрова в ролята на Демна е изключително емоционална и с безпогрешно чувство за стил. Приятна изненада е албанецът Фиорди Лоха, перспективен млад солист с красива външност и трогателно лирично присъствие. Драматично и разтърсващо е изпълнението на най-голямата ни действаща прима Веса Тонова в ролята на Струна. С премиерния спектакъл за този сезон, балета „Дон Кихот“, бе открит 49-ят Фестивал на оперното и балетното изкуство в Стара Загора. Създаден от Петипа през втората половина на 19. век по музика на Л. Минкус, преработен по-късно от Ал. Горски, прекрояван и редактиран многократно, „Дон Кихот“ е сред любимите балетни шлагери на класическото наследство. Кипящ от веселие, с множество танци, с колорита на Испания, с безкрайни възможности за солистите да блеснат с виртуозност, този балет е неизменно сред любимите и на артисти, и на публика. Добавянето му към репертоара е ценна придобивка за балета на Старозагорската опера. За реализацията на спектакъла Силвия Томова привлича Аршак Галумян – премиер солист и хореограф на един от най-престижните европейски театри, а именно, Щатсбалет-Берлин. Връзката на Аршак Галумян с България е Красина Павлова – също прима на Щатсбалет-Берлин и ученичка на Силвия Томова. Тя става и асистент-хореограф на премиерния спектакъл. Великолепните костюми и декори са дело на италианеца Салваторе Русо. Сам виртуозен изпълнител, Аршак Галумян, следвайки точно класическите образци, насища хореографията с ефектни танци и много хумор. Главните роли са поверени на Анелия Димитрова и японеца Томоки Ишиго. Изяществото и перфектните природни данни на Анелия Димитрова в ролята на Китри великолепно се допълват с техничността и динамиката на Томоко Ишиго в ролята на Базил. Александър Желев се превъплъщава в ролята на Дон Кихот, а Карлос Сантос насища с много комедиен заряд образа на Санчо Панса. Напълно в духа на най-младата ни балетна компания целият спектакъл заразява със своята жизнерадост, артистите искрено се забавляват, а на сцената властват младостта и красотата. Когато Силвия Томова оглавява балета на Старозагорската опера, немалко хора са изненадани. Тези, които я познават обаче, знаят, че тя е творец, който не се плаши от предизвикателства. Днес компанията надхвърля 50 души, притежава в афиша си сериозни заглавия от класическото наследство, както и съвременни постановки. Средната възраст на артистите определя балета на Стара Загора като най-младата трупа в България. Интересът към нея не стихва „Навсякъде се говори как кадрите на страната ни изтичат навън – споделя Силвия Томова, – а при нас е обратното, вливат се в компанията. Присъствието на толкова млади хора от цял свят създаде изключителна атмосфера на приятелство.“ Трупата работи с огромна мотивация, а репертоарът и високият професионализъм в подготовката ѝ дават възможност да израства. В началото на 2019 г. балетът на Старозагорската опера е домакин и организатор на интензивна зимна танцова академия с класове за танцьори от различни възрасти и в различни направления – от балет до съвременен танц. Благодарение на своята талантлива, амбициозна и всеотдайна ръководителка, балетът на Старозагорската опера се счита за един от феномените в настоящия ни културен живот.