Мира Тодорова
Снимка: Надежда Чипева
ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс съществува вече от 2015 г. и едни от думите, с които се определя от самото начало, са „свобода, риск, преход, движение, съвременност, споделяне…“. Как се отстояват тези позиции и ценности в днешната културна ситуация?
Предизвикателствата идват както от местната среда, така и от съвременната ситуация в света. Днес популизмът става все по-доминиращ, а социо-културните нагласи – все по-консервативни в стремежа си да поддържат някаква холограма на спокойствието и „яснотата“ от миналото, в което индивидите и общностите са се чувствали по-защитени, по-приютени, по-споделени. Не говоря само за нашата българска ситуация, но изобщо за световния „разпад“ на обичайните социални и политически групи вследствие на много фактори. В резултат, хората губят почва под краката си, губят видимостта и достойнството си, както пише политическият мислител Франсис Фукуяма в последната си книга, и откриват възможност за реабилитация в националистични и религиозни идеологии. В нашия контекст това се преживява през идеите за величието на нацията и превъзходството на националната ни култура над всички останали. Така предварително се ограничава едно по-ясно и обозримо поле, в което да оперираме, освобождавайки ни от „ангажимента“ да познаваме другите, служебно анулирани поради несъстоятелност. С работата си в ДНК като цяло се опитваме да противодействаме на тези тежнения към затвореност и самоизолация, които маргинализират културата и се налагат като фактор за националната ни идентичност. Нашата мисия е да предлагаме идеи и начини за принадлежност към съвремието, които предполагат свобода, риск, движение, обмен, споделяне, пребиваване в интернационална и интердисциплинарна среда. Може да е по-сложно и понякога обезкуражаващо, но е единственият верен модус. А понятията за опит и риск не са особено популярни и в контекста на глобалната прицеленост към продаваемост и успех, в който артисти и интелектуалци се опитват да внушават идеи за креативния потенциал на експеримента и провала. Опитваме се да осигуряваме време и пространство за опити, които не са обезопасени откъм гаранции за успех, каквото и да означава това…
За какво е най-важно да се говори сега около ДНК – пространство, което безспорно се превърна във важен и неизменен фактор за независимата сцена? Кои са темите и въпросите на „сърцето“ му?
Имам усещането, че независимата сцена се изтощава да се самогенерира на мускули и въпреки образователните структури, въпреки институциите, въпреки финансовите реалности. Всички от тези задължителни репери на подкрепата и развитието на всяка една среда е необходимо да се реформират, за да отговарят на съвременните реалности и процеси. Това се отразява на качеството на продукцията, на навлизането на нови хора в сцената, на развитието на публиките, на международната видимост на артистите, изобщо на основанията на независимата сцена за съществуване. То се превръща в наша същностна грижа. Пространство ДНК е важен фактор за сцената, но то не може да удовлетвори всички нейни нужди и никога не е имало тази амбиция – да обеме и да монополизира грижата за сцената. А тя започва всъщност с доброто съвременно образование. ДНК няма статут на национален център със съответните ангажименти, инфраструктура и бюджет на подобна институция, чрез които да провежда политики. То е едно от (малкото) пространства, които работят с независими проекти в областта на съвременния танц и пърформанс, като се стреми да създава благоприятни ситуации, но далеч не може да изиграе всички роли.
Ти заемаш позиция на артистичен директор на едно мултижанрово пространство с фокус съвременен танц и пърформанс с програма от български и международни продукции, уъркшопове, разговори… Какви компетенции и отговорности изисква позицията ти?
Мисля, че за подобна позиция се изисква опит и познаване на местната сцената и нейните структури; още – дипломатичност, разум и спокойно самочувствие. Също така, познаване на международната сцена и световните процеси и тенденции. А що се отнася до отговорности – бих казала, че основната е да се поддържа креативен диалог, от една страна, с екипа на ДНК и институцията на НДК, а от друга – с активните играчи на сцената. Крехък баланс между много различни светове…
Според теб кои са силните и слабите страни на съвременната танцова сцена в България спрямо местната реалност и в съотношение и с европейската?
Ако мислим за съвременния танц като жанр, който има своите основания в свободните граждански общества (или в капитализма, според някои изследователи) на индивидуализъм и проактивност, не може да се каже, че имаме сериозни традиции. Можем да мислим тази ситуация едновременно като криза и възможност – кризата е по-ясна, но и възможността стои – за намиране на различен почерк, който черпи своята сила от особената си двойственост едновременно на включеност и изключеност от световния оборот на естетики, стилове, идеологии. Тоест, има шанс да се роди нещо различно вследствие функционирането извън глобализираната среда на събития и мрежи, които донякъде корумпират артистичния глас, подчинявайки го на свои логики. Това е нещо различно от екзотизирането на източноевропейския танц и театър, от които се очаква нещо по-особено по силата на принадлежността им към посткомунистическите общества с техните специфични проблеми и социални въпроси. Има някаква сила в упоритостта и способността за справяне с толкова много насрещни течения – ако те отслабят дебита си, креативната енергия може да се концентрира в правилните канали и да произведе нещо много интересно.
Мира Тодорова Снимка: Надежда Чипева
Още почти от самото начало на ДНК успявате регулярно да представяте едни от актуалните международни независими артисти в програмата „Мигриращото тяло“. Какво предстои да видим тази година в нея?
Платформата „Мигриращото тяло“ стартира през м. февруари 2016 г. като ежемесечна чуждестранна програма в ДНК с представления, уъркшопове, дискурсивни и практически формати за професионалисти и публики. Тази година акцентът на платформата е представяне на български артисти, които отдавна живеят и работят в чужбина и по-скоро принадлежат на друга арт среда. Това са Красен Кръстев (Швейцария), който идва с дуета “CLSTRS”, правен в сътрудничество с Кристофър Фюлеман; Християн Бакалов (Франция, Белгия), който ще гостува с лабораторията-променада “PURE” и ще представи новия си проект “ETERNAL”. Мария Кефирова (Канада) идва за резиденция, по време на която ще направи уъркшоп за професионалисти и публично ще представи последния си проект. Отново сме поканили страхотния Марко Беретини (Швейцария). Той идва през октомври с един много интересен проект, в който ще работи с местен детски хор, а накрая ще представи резултатите заедно с децата, като на сцената ще има пеене и музика на живо. През ноември сме поканили шведската режисьорка и хореографка Гунила Хейлборн със спектакъла “Why I Wear This Shirt”. В него тя работи с норвежкия артист Ким Хиортьой. Поканили сме за резиденция и една колумбийско-немска артистка Марта Инкапие. Тя пристига след резиденцията си в Колумбия, където започва работа по новия си проект за изследване на колумбийски танцово-ритуални практики и техните съвременни употреби и проекции. Марта също ще направи уъркшоп и ще има публична презентация на резултатите от изследванията си.
В каква посока искаш да се развива ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс?
Мисля, че е важно да продължаваме да поддържаме регулярна българска програма, в която да осигуряваме видимост на спектаклите в рамките на един, а защо не и на два сезона, тъй като малобройното представяне на един проект обезсмисля изобщо икономиката на независимата сцена. Финансовият, интелектуален, времеви, емоционален и всякакъв ресурс не само на артистите, но и на институции, продуценти и пр., който се инвестира, за да се реализира даден проект, не може да бъде дори частично оправдан при подобна система на производство и представяне. Важно е да се въвеждат нови играчи в полето; да се обогатява международното присъствие; да се развива резидентската програма, в която чужди и български артисти да работят върху нови проекти; да се организират повече образователни и обучителни формати, които да захранват средата с разнообразни импулси. Също така мислим в посока на развиване на дискурсивни формати, в които да се анализират актуалните естетически, политически и всякакви проблеми и тенденции, които касаят съвременните изпълнителски изкуства в локален и световен мащаб. И не на последно място, да се работи за привличането на публики през различни проекти и инициативи.
Следете програмата на ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс на ndk.bg/DNK и facebook.com/dnkSpace.