Рианто
Снимка: © Joel Benguigui
Съвременната танцова сцена е представена в контекста на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 чрез фестивала “One Dance Week”, който традиционно показва на българската публика едни от значимите имена в танца днес, но също така се стреми и да дава пространство на млади и не толкова известни хореографи от цял свят. Това е и единственото събитие в Пловдив, което предлага специално подбрана програма, представяща актуалните тенденции в полето на съвременния танц.
Неговото тазгодишно издание ще се проведе между 20 септември и 19 октомври и към момента на приключване на броя на списанието могат да се посочат три представления от три континента, които предизвикват интерес с диаметрално противоположните си стилови и жанрови специфики. Това са „Дете“ на белгийската танцова компания “Peeping Tom” (техният спектакъл „Майка“ беше част от фестивалната програма през 2017 г.), „Медиум“ на индонезийския танцьор Рианто и австралийската циркова трупа “Gravity and Other Myths” с акробатичния спектакъл “A Simple Space”.
Без съмнение „Дете“ на “Peeping Tom” ще бъде дългоочакваното представление в програмата на фестивала, както и голямото танцово събитие в рамките на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Гостуването на продукцията беше обявено повече от година преди датата на представянето ѝ на сцената на Дом на културата „Борис Христов“, което допълнително допринася за ескалация на очакванията към новия спектакъл на белгийската компания. Неговата премиера се състоя съвсем наскоро – на 23 април в “Les Théâtres de la Ville” в Люксембург, който се явява и копродуцент.
„Дете“ е финалният спектакъл на втората трилогия на “Peeping Tom”, която е фокусирана върху семейните отношения. Предишните две части са „Баща“ с хореограф Франк Шартие и „Майка“ на Габриела Каризо. Именно тези две продукции са и ориентирите, които да насочат очакванията ни към бъдещия спектакъл. Характерният почерк, който може да бъде проследен в работата на “Peeping Tom” и благодарение на който компанията е създала своето име на една от водещите в областта на физическия театър, е основан на болезнените взаимоотношения: „…историите от ежедневието на съвременния човек, в които под добре подредената и организирана повърхност на видимото се блъскат неговите страхове, обсесии и кошмари. Погълнат от монотонния си дневен ред и забързан в изпълнението на задачите си, в своята шумна и пренаселена самота той води съноподобно съществуване, смесило реални и въобразени образи и емоции. Точно този нов сюрреалистичен живот на човека от 20. век се стреми да улови и покаже “Peeping Tom” – пише театроведът Камелия Николова.
Воайорството (peeping tom буквално означава воайор) е не само името на компанията, но и основният принцип, според който хореографите градят концепциите за спектаклите си. Зрителят е „скрит“ наблюдател на бурите, страховете и обсесиите на персонажите. Постановките на хореографите Габриела Каризо и Франк Шартие, основатели на компанията, се открояват с хиперреалистичната сценография, която играе важна роля във всяка една от тях и служи като концептуална рамка и контрапункт на всичко, което се случва на сцената. Чрез движенията на танцьорите авторите „разбиват“ реализма, изграден от сценографията, като противопоставят изпълнението на принципа за единство на време, място и действие. Хореографите преобръщат класическото разбиране за виртуозност на изпълнението, като провокират танцьорите да достигат до границите на човешките възможности, а често и да ги преминават.
„Дете“ е съвместна хореографска работа на Габриела Каризо и Франк Шартие. Както и в предходните спектакли от трилогията, така и тук те стъпват на сериозно предварително проучване. Двамата провеждат творчески работилници с деца и изучават поведението им. Те се фокусират върху няколко групи: деца на заможни семейства, деца със специални потребности, деца – бежанци и сираци. Позовават се също и на трудовете на водещия френски невропсихиатър Борис Сирулник. Тази документална основа е смесена с личния опит на създателите на представлението и е интерпретирана през изобретателните техники на физическия театър. Спектакълът представя детето с всички негови страхове, илюзии, желания. Опитва се да види света през неговите очи и от неговата перспектива, да вникне във вътрешния му свят, да проследи промените, които се случват с него докато расте.
Австралийската компания “Gravity and Other Myths” е създадена през 2009 г. от група акробати. Те работят предимно в полето на съвременния цирк, като го съчетават с елементи от физическия театър. Спектакълът им “A Simple Space” (буквално: „Обикновено пространство“) е създаден през 2013 г. и има няколко награди от фестивали за съвременен цирк, за физически театър и танц. Цирковото изкуство и специално, акробатиката, намира място в театралните и танцови форуми благодарение на смесването на елементи от няколко изкуства. Именно разнородните изразни средства определят и флуидността на този сравнително нов жанр, който разширява разбирането за движението на сцената.
“A Simple Space” е структуриран на принципа на колажа. Акробатичните номера преливат едни в други, а преходите са деликатно решени чрез шеговити игрови моменти между изпълнителите. Спектакълът се случва в непосредствена близост до публиката на гола сцена, през която с невероятна точност буквално прелитат изпълнителите. Сложността на изпълнението градира, като с него се засилва и динамиката на движенията. Въпреки че представлението има своята цялост, неминуемо в него се усеща спецификата на цирковата фрагментарност.
Спектакълът „Медиум“ на индонезийския хореограф и танцьор Рианто е още един интересен акцент от фестивалната програма. Българската публика познава работата на Рианто от представлението на Чо Ка Фай „Софтмашина: Рианто и Сурджит“, което гостува през 2017 г. в рамките на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и Световен театър в София. Спектакълът е своеобразна разходка из непопулярните форми на източния танц. В него Рианто представя традиционния явански еротичен танц ленгер, като преминава през впечатляваща трансформация на образите от женското към мъжкото до абстракцията на съвременния танц.
В „Медиум“ Рианто задълбочава своите търсения в традиционните форми на танца от централна Ява и конкретно в трансджендър проблематиката. Той изследва мъжкото и женското начало в езика на тялото, в движенията му. „Медиум“ изследва човешкия пол в неговите разнообразни проявления, както и широк спектър от измерения на човешкото и духовното. Рианто изгражда на сцената различните аспекти на тялото – традиционно, религиозно, социално, политическо и т.н., където изпълнителят е медиумът – връзката между всички тях.
Програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 включва още разнообразни танцови практики, принадлежащи по-скоро към едно по-широко разбиране за движенческа и танцова култура. В по-голямата си част те са свързани със социалните им значимост – танцът като духовна практика или като средство за формиране на общностни.
Цялата програма на One Dance Week можете да откриете на onedanceweek.com