Стефан А. Щерев, Ива Свещарова и Вили Прагер
Снимка: Теодора Симова
Вие сте инициаторите за издаване на настоящото годишно списание за танц. Какво ви накара да тласнете такъв процес?
И.С.: Най-вече фактът, че в България има голяма липса на критически поглед към танца, особено към съвременния танц и пърформанс. Разбира се, има платформи, които се занимават с това. Но има нужда от нещо, което да е по-обзорно, по-задълбочено и с продължителност на случването. Амбицията е това списание да излиза всяка година, а не да останем на пилотно издание.
С.Щ.: Идеята е списанието да намира и да иска да намери онези, които имат нужда от него. Хубаво е да остава усещането, че държиш твърдо копие в ръцете си, нещо като атлас, алманах, ориентир, сборник от картографии към това, което се е случило, случва се и ще се случва в танца.
И.С.: Много ми се иска да излезем от тази тъмна дупка, в която като че ли стоят съвременните изпълнителски изкуства и най-вече танцът и пърформансът. За тях сякаш цари някакво общо неразбиране. Освен това те продължават да се случват в много лоши условия, което също ги поставя в невидимост и се смята, че са нещо инцидентно. Че се правят само от определен кръг от хора, че нямат последователи и достатъчно публика, което не е така. Списанието би могло да даде друга видимост на този вид изкуство и на онова, което стои зад него.
В.П.: Ние като екип имаме определени мисии, които изпълняваме. Фестивалът „Антистатик“ е една мисия, образователните програми и участието ни в мрежата за регионално сътрудничество „Номадска танцова академия“ е друга такава мисия и сега списанието е следващата.
Списанието е инициирано като проект в рамките на участието ви в европейската мрежа за съвременен танц “Life Long Burning”. Tя заявява, че работи за „устойчива екосистема на съвременния танц в Европа“. Какво означава това на практика и какви решения за устойчиво развитие на съвременния танц предлага мрежата?
В.П.: Тази мрежа е проект, който съществува вече повече от петнайсет години първоначално като “Jardin d’Europe”, след което прие името “Life Long Burning” и сега ние сме част от неговия нов четиригодишен формат. Една от целите е дългосрочната подкрепа на артисти в сферата на съвременния танц и новият фокус е насочен към артисти в средата на тяхната кариера. Години наред имаше програми, които подкрепяха най-вече дебютанти или нови имена. Получи се една дупка между младите и утвърдените артисти. Затова сега програмата подкрепя онези, които се намират в средата на своята кариера.
Преди фокусът е бил и върху подкрепа на продукции, докато през новия програмен период идеята е да се инвестира в самите артисти и в работния процес.
И. С.: Да, това е свързано с генералния въпрос по какъв начин се работи днес върху един артистичен продукт. Финансиращите фондове все повече притискат артиста да произведе нещо за много кратко време с много ограничен бюджет. Въпросът за артистичния процес изцяло изчезва. Затова желанието на мрежата е през една от програмите си отново да подтикне към преосмисляне от какво има нужда артистичната работа. Не може да си фантазираме, че като се съберем за един месец в една зала ще сме готови. Тук е другият основен акцент – как да се даде възможност спокойно и задълбочено да се работи върху нещо, което да премине през своя естествен процес. Тук става въпрос най-вече за артистите, работещи на свободна практика, или за независими компании.
С.Щ.: Неслучайно мрежата определя целта си като „изграждане на устойчива екосистема“. Самата тя функционира като такава. Всеки от партньорите е като елемент в нея, те взаимно се допълват. Един ще вложи в резиденцията на даден артист, друг – в разпространението на работата му и т.н. Това е и идеята за постигане на устойчивост. Защото сега най-често се инвестира в една продукция, тя става готова, отчита се и край. Оттук нататък големият проблем е на кого, пред кого се показва, какъв живот има това представление, пише ли се за него, коментира ли се и т.н.
В.П.: Ние сме част от този проект като представители на балканската мрежа за регионално развитие „Номадска танцова академия“ (НДА) заедно с танцов център „Тала“ от Загреб и организацията „Номад денс академи Словения“. Така НДА става част от една по-голяма и по-мащабна европейска екосистема. За първи път “Life Long Burning” иска да придаде и по-сериозна публичност на своята дейност. Затова в рамките на четири години в различни страни ще се проведат осем международни форума, т.нар. „конвенции“, на които ще се разискват и ще се даде публичност на важни проблеми от сферата на съвременния танц.
През участието ви в тази мрежа опознавате начина на работа на останалите организации-партньори, начина на мислене и действие в различни контексти. Какво ви прави впечатление в това отношение и какви са предизвикателствата пред вас като партньори в такъв мащабен европейски проект?
С.Щ.: Повечето от балканските участници в него са от основателите на НДА и са артисти. Докато останалите европейски организации са представени най-вече от
мениджъри.
В.П.: Да, като артисти и основатели на организации, ние сме и техни собственици. А европейските партньори са най-вече утвърдени институции, представени от техни, така да се каже, служители, които могат и да се сменят. Такива са например Националният център за танц в Монпелие, главният координатор на проекта – danceWEB, организатор на най-големия международен фестивал за съвременен танц „Импулстанц“ във Виена, продуциращият център за танц и хореография “MDT” от Стокхолм с постоянна подкрепа от общината, “Workshop Foundation” от Будапеща, които разполагат с няколко студиа и др. Докато тук, а и в повечето държави от региона, няма подобни мащабни и устойчиви институции и организации за съвременен танц с голям екип. Затова артистите изграждат някакви „фракции“, за да могат да развиват полето. Предизвикателствата са огромни, тъй като в такава мрежа се работи с голям бюджет и ние трябва да осигуряваме половината от средствата по дейностите, в които участваме. Така работят всички организации по европейски проекти, без значение в коя сфера са те – дали на културата, земеделието, или транспорта… Тук в областта на изкуствата и културата като че ли още няма ясно разбиране за т.нар. допълващи фондове. Така че стои предизвикателството дали въобще ще сме в състояние да усвояваме осигурените от програма „Творческа Европа“ средства, или ще се налага да ги връщаме и те да се пренасочват към останалите партньори. Предизвикателство също е, че се учим в процес как да администрираме участието си в подобен проект.
И.С.: За мен голямо предизвикателство е мащабът на мислене на партньорите от останалите европейски страни, какъвто за съжаление ние все още не можем да си позволим. Оставаме на ниво фантазиране, без да можем да го впрегнем в пълна реализация. При тях фантазирането един ден добива тяло. По време на срещите това е силно осезаемо. Тази разлика се вижда между нас, представителите на НДА, и другите партньори, които имат възможността да си позволят по-мащабно виждане и програмиране с няколко години напред.
В.П.: Повечето партньори могат да имат дългосрочна визия за своите дейности. За тях “Life Long Burning“ e само един от многогодишните им проекти. Така те могат да работят в съвсем друг мащаб и да планират по друг начин. Докато тук нито една неправителствена организация в сферата на културата не може да има многогодишна субсидия.
С.Щ.: Тук от година на година се върти едно колело и това уморява.
В.П.: Но е невероятно, че имаме възможност да контактуваме с тези хора – да работим и да се учим заедно!
Какви дейности по проекта предстоят на българска почва?
В.П.: Подкрепените от мрежата български артисти от „Гараж колектив“ ще имат възможност в рамките на две години да получат шест резиденции в партньорските организации и финансова подкрепа за проекти. Това е невероятно за нашите ширини!
И.С.: Очаква се през 2020 г. „Антистатик“ да разшири своя мащаб – освен международната си програма, отново ще направи българска танцова платформа, но към нея ще има и конференция, част от “Life Long Burning”. Очаква се едно изключително мащабно издание.
В.П.: На среща на мрежата НДА ще се вземе решение за отделните посоки, в които ще се развива дейността. Но със сигурност ще се засили и издателската дейност.