Александар Георгиев, Дарио Дамас и Жана Пенчева
Снимка: Neven Petrović
Историята на „Гараж колектив“ носи нещо характерно за пътя на една независима артистична организация. Тя е изпълнена с визии за бъдещето, перипетии, колебания и обрати. Нейни двигатели са потребността за творческо израстване, търсенето на нови начини на съвместна работа и желанието за промяна в обкръжаващата среда. За една от най-активните и оригинални формации в съвременния танц в България разказва Светлозара Христова.
Началото между визията и реалността
Спомените за началата обикновено са доста емоционални и често самите стартови позиции са наситени с бурни копнежи, с колкото фокусирана, толкова и раз-фокусирана творческа енергия, с романтични представи за общи действия и в този смисъл проектът на „Гараж колектив“ не прави изключение. Организацията се ражда като спонтанно следствие на зародило се професионално приятелство между колеги от програмата „Танц и театър“ на Нов български университет, както и като необходимост за платформа – юридическо тяло, през което да бъдат реализирани техните артистични идеи и проекти. След интензивен и вдъхновяващ престой в пътуващата балканска образователна програма „Номад денс академи“ през 2010 г., Жана Пенчева, Александар Георгиев-Аце от Македония, Ирена Цветанова, Николина Тодорова и Деница Дикова взимат решението да създадат колектив. Подобно на повечето появяващи се по това време независими артистични организации и те си поставят високи цели, които да имат въздействие върху цялостното развитие на съвременната танцова сцена.
След етапа на формалното учредяване обаче настъпват предизвикателствата, за които Жана Пенчева и Александар Георгиев-Аце подчертават, че не са били подготвени. Виждайки „спасението“ в административното тяло, което решава въпроса с възможностите да кандидатстваш за субсидия за създаване или разпространение на продукции, те донякъде подценяват света на вътрешните си желания и артистични потоци. А те са свързани най-вече с индивидуалното им развитие като артисти. За разгръщането на собствена практика също са необходими средства, участия в резиденции, сътрудничества с други артисти… Така всъщност веднага след своето създаване екипът на „Гараж колектив“ се оказва притиснат да прави трудни избори.
Съвсем естествено личните животи на всеки от седемте артисти поема собствен ход. Между 2012 и 2016 година това ги отвежда на съвсем различни точки – както в географски, така и в житейски план. Аце се премества в Швеция, където завършва магистърска програма „Хореография“, Деница заминава за Барселона, където концентрира своята артистична практика, Жана и Николина стават майки… Интересите им се променят, естетиките, които следват – също, всичко е някак същото, но и не е.
Празнуващото тяло
2017-та е годината на своеобразното завръщане на „Гараж колектив“ на сцената на изпълнителските изкуства в страната с т.нар. бурлеск пърформанс „НЕОН“, за който получават и номинация ИКАР 2016 за съвременен танц и пърформанс. Основният интерес на екипа в това представление е към кабаретния жанр и той е свързан с любопитната за тях „територия на празнуващото тяло като форма на протест“. И именно тази територия ще се превърне в дългосрочен артистичен проект, към който следващите творби препращат, като обследват границите на наслаждението и взаимовръзките му с темите за бунта, недоволството и ограниченията на телесното. Представлението е създадено от Аце, Жана и Ирена, но в последните си вариации на сцената виждаме Дарио Дамас на мястото на Ирена.
Почти веднага след „НЕОН“ следва проектът „Отпразнувай!“, който представлява танцов спектакъл с участието на хора с двигателни затруднения. В рамките на около два месеца в читалище „Хамалогика“ в Бургас Аце и Жана работят с хора със специфични потребности. Всички заедно изследват нуждата на едно тяло от движение и възможностите, които то има при поставени физически ограничения. Чрез средствата на съвременния танц те предлагат на зрителя един нов подход към различието между хората, но и към еднаквостта между тях. Аце е изключително развълнуван, когато говори за представлението, и споделя, че това е един от любимите му артистични проекти. Той подчертава, че „Отпразнувай!“ не трябва да се възприема като социален проект. „Отпразнувай!“ е хореографска работа, споделя той, в която всички въвлечени в процеса са участници-изпълнители на сцената и всички без изключения са получили хонорари като артисти. Жана, от своя страна, споделя тъгата си, че заради логистични затруднения, свързани не само с възможностите на едно културно пространство да приюти такъв тип представление, но и с цялата съпътстваща инфраструктура и финанси, необходими за неговото пътуване, то за съжаление остава „заключено“ само за бургаската публика.
Именно около реализацията на тези представления те започват отново да поставят въпроса за функционирането на тяхната организация. Осъзнават, че „Гараж колектив“ като платформа за артистично сътрудничество като че ли никога не е успяла да дефинира ясно себе си, да се намери и да зададе принципи на работа заедно. Без съжаления, без омаловажаване на създаденото дотук, без фокус върху какво не работи, настъпва време да се продължи напред.
Жана Пенчева в “Six Love Songs”, 2019
Поглед напред
Жана, Аце и Дарио откриват, че в най-голяма степен са движени от общи артистични търсения, и преоткриват себе си като екип, мотивиран да работи заедно. Дарио Дамас е от Тенерифе и получава своето танцово образование в Испания. Запознава се с Аце по време на обучението им в магистърската програма „Хореография“ в Стокхолм, където също така танцува с балет „Кулберг“ и работи със световни хореографи като Дебора Хей и Йефта Ван Динтхер. Тримата се обединяват в неформалната група “Steam Room”, която ще функционира в сътрудничество с „Гараж колектив“. Това разделение, колкото и външно да изглежда, е всъщност дълбоко вътрешно. То ясно разграничава полетата на действие и обособява граници, в рамките на които има място както за колективните артистични търсения, така и за собствени проекти и творчески миграции за всеки един от тях.
Няма никаква изненада, че структурата им е хоризонтална и че плановете им са да „оперират“ в София, Бургас, Скопие, Стокхолм и Тенерифе – градовете, свързани с техните корени, с местата, на които са получили своето образование, с териториите, които са тяхна база, когато не пътуват. Дейността им ще разчита на партньорства с пространства и административни органи, възприемайки колективната подкрепа като метод на работа. Чрез своя начин на работа те ще се стремят да „изведат на показ“ онова партньорство, което споделя общи любопитства и което разпознава индивидуалността, но което в същото време не се бори да конституира и впоследствие да прокламира една-единствена идентичност. Отклоненията и разногласията те избират да виждат като допълнителна възможност, която да бъде „отпразнувана“, а не неотменно като предизвикателство, за което да трябва да се търсят механизми за справяне.
Колективът дефинира четири полета на взаимни любопитства, а именно: изследване на практики на колективното авторство; съграждане на професионална аудитория; процеси на активиране на алтернативни институционални структури; създаване на неформални мрежи за споделяне на танцови тела. Общият „закрепящ“ елемент между тези различни територии е, че те ще бъдат обследвани, достигани, премисляни, танцувани и хореографирани не чрез серии от обучителни практики, а чрез иницииране на серии от изследователски процеси.
Предстоят две доста активни години пред екипа на “Steam Room”, в които те ще реализират два любопитни проекта. Първият е “HOT” – едногодишна програма за развитие на професионална аудитория, която ще се фокусира върху създаване на контекст за колективен критичен анализ, обмен на артистични практики и изследване на опита, който системата за даване на обратна връзка позволява. Идеята за този културен проект се ражда от наблюдението, че в България няма установена практика даден артист да кани колеги в своя творчески процес, да полага системни усилия за развитие на свой собствен език, като в същото време да бъде сетивен и да проява интерес към процесите, които задвижват Другия. Според “Steam Room” съществува твърде голямо концентриране върху процедурите по кандидатствания за субсидии, което те кара да привикваш да работиш сам за себе си и в крайна сметка води до отсъствието на време, пространство и енергия да участваш в процесите на свой колега. „Какъв би могъл да бъде нашият принос за подобряване на тази среда? По какъв начин можем да създадем условия за срещи?“ – това са отправните въпроси при изграждането на проекта. Към момента той представлява програма с три основни стълба: кръгове за четене и анализ на танцова теория; споделяне на артистична практика и създаване на контекст.
Другият проект, върху който колективът започна работа през февруари 2019 г., е с работно заглавие “DRAG-ON” и представлява двугодишно артистично изследване в полето на хореографията и танца. То ще бъде реализирано на принципа на съавторството и би трябвало да се разгърне до три формата – танцово представление, музикален албум и концерт. Отново в центъра на артистичните им търсения ще бъде положено тялото като място на протест и празник. Колективът ще продължи своите търсения около поетичността на тялото и неговите възможности да създава пространства, от които да преструктурира и предефинира социалните структури и измерения.
По всичко изглежда, че “Steam Room” стъпва в полето смело и категорично и възбужда любопитството ни както към новата продукция, която се задава, така и към дейностите, свързани с промяна в климата на изпълнителските изкуства в страната, които подготвят. Пожелаваме им успех и сме в очакване на „горещи“ новини от тях.
DragOn aka Pony, 2020
Можете да гледате STEAM ROOM:
dragON aka PONY на Александар Георгиев, Жана Пенчева и Дарио Дамас
4 март, 19:00 ч.
MOONLIGHT на Александар Георгиев и Дарио Дамас
09 март, 19:00 ч.
Six Love Songs на Жана Пенчева и Цветан Момчилов
11 март, 19:00 ч.
ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс
Светлозара Христова е културолог, мениджър в полето на съвременното изкуство, артистичен сътрудник и автор на текстове в сферата на съвременния танц и театър. Тя е инициатор и основен организатор на фестивалните платформи RADAR Festival Beyond Music и „Движещо се тяло“ във Варна, както и изпълнителен директор на Българска фестивална асоциация.