Наричат я премиерата на годината – обновената версия на балета „Нуреев“ в Щаатсбалет Берлин, който хореографът Юрий Посохов и режисьорът Кирил Серебренников, също автор на либретото и сценограф на продукцията, поставят първоначално в Болшой театър през 2017 г. Тогавашният му директор Владимир Урин приема идеята на Посохов за създаване на биографичен спектакъл за легендарния Рудолф Нуреев (1938 – 1993). С него той планира да почете 80-годишнината на балетиста, който през 1961 г. избяга от съветска Русия на Запад и изгради кариера, в която зададе нови стандарти в балетно изкуство. Самата премиера е съпътствана от скандали. Серебренников не присъства на нея. Вече е под домашен арест, обвинен за присвояване на средства. Той обявява делото за политически мотивирано поради последователната му критична позиция спрямо властта. През 2022 г. присъдата срещу него е предсрочно прекратена и режисьорът напуска Русия. Въпреки множеството перипетии спектакълът се превръща в сензация и е отличен с водещи награди в страната. Но през 2023 г. е свален от сцената. Отразявайки различни аспекти от личността на Нуреев, той изтъква и неговата хомосексуалност. А ръководството на театъра приема, че това вече противоречи на новоприетия закон в Русия, забраняващ „пропаганда на нетрадиционни сексуални отношения“.
Кристиан Шпук, настоящ директор на Щаатсбалет Берлин, гледа постановката през 2020 г. в Москва и остава дълбоко впечатлен от нейната комплексност. За него тя е пример за „театъра на бъдещето“. Така се стига до възстановяването на „Нуреев“ с трупата на Берлинския държавен балет на сцената на Дойче Опер.
Първото, с което впечатлява спектакълът, е неговата грандиозност. Той се разгръща като мегапродукция, в която през сцената преминават над 140 танцьори, музиканти и певци, а мащабната сценография с видеопрожекции непрекъснато се мени. Разказът се води с театрални средства – те поставят балетните сцени в рамка, а оперни изпълнения служат като своеобразен коментар.
Отправната точка на драматургичната нишка е ситуацията на търг – тя препраща към реални разпродажби на частната колекция от артобекти и предмети на Нуреев, които галерия „Кристи“ провежда през 1995 г. в Ню Йорк и в Лондон. Търгът се води вещо от Один Байрон – американски актьор, който завършва школата на МХАТ в Москва и активно работи с Кирил Серебренников в Русия, а след като двамата напускат страната – и извън нея. Той с лекота превключва между френски, английски и руски – езиците, на които преминава животът на Нуреев – в различните роли, в които влиза като разказвач, като създава връзките между сцените. А те една по една въз основа на документи от архива на Нуреев – дневници, снимки, писма, костюми – илюстрират основни етапи от живота му и разкриват различни фасети на сложната му личност. Следвайки сцените, музиката на Иля Демуцки също преминава между множество жанрове и форми – от симфонични композиции през арии, хорови партии, джаз и майсторско преливане между цитати от музиката към знакови балети от репертоара на Нуреев.
Юрий Посохов описва своята творба като „сюрреалистичен филм“. И действително постановъчният подход следва кинематографична логика, в която сцените в динамичен колаж се редят една след друга. Сюрреалистичното произлиза от това, че тук не се търси толкова документалният разказ, а създаване на наситени със символно значение, усещания, атмосфера, коментар или психологически състояния картини. В това отношение е знакова сцената за зрелищното бягство на Нуреев на летището „Бурже“ в Париж, когато балетистът поисква политическо убежище, за да остане във Франция. В нея се съчетават трите основни пласта в постановката – театър, балет и опера. Один Байрон чете документална дописка от служител на съветските власти, която представя протичането на събитията в онзи драматичен момент. Хор и солисти пеят на руски мощна композиция с основен рефрен „Човек не избира своето отечество, своята родина“, а многоброен ансамбъл от балетисти, облечени основно в сиво и червено, зад подреждащи се пред тях заграждения пресъздават с движенията си обезличаващата машина на тоталитарната власт. На този фон образът на Давид Соарес като Нуреев, устремно прескачащ загражденията с веещ се зад него бял шлифер, изглежда като в полет към свободата. И всъщност водещата тема на спектакъла е именно тази.
Биографичният балет, и то посветен на танцьор, е сложен жанр най-малкото защото е рядкост да се открие изпълнител със сходни данни и присъствие на личността, която трябва да портретира. Давид Соарес е по-скоро лиричен изпълнител, който придава драматична изразителност на своя образ, но не съумява да предаде суровата енергия, мускулестата сила и едновременно анималистична и изтънчена чувственост в стила на Нуреев. Езикът на Юрий Посохов се придържа основно към (нео)класическата естетика, а хореографските реминисценции към творби и изпълнения на Нуреев са рядкост.
Но в днешен контекст фокусът на спектакъла не е толкова реалната личност на Нуреев, колкото това, което тя символизира – непримиримият устрем към свобода на личността, водеща сила и за творческия екип на спектакъла. Затова и особено драматично отеква солото на Полина Семионова на фона на писма до Нуреев от две знакови негови партньорки – останалата в съветска Русия Ала Осипенко и емигриралата Наталия Макарова. То е дълбока рефлексия за съдбата на артиста в една ограничаваща го система, от една страна, и в емиграция, която му дава пълна свобода, но предизвиква въпроса за неговата идентичност. В този смисъл спектакълът „Нуреев“ е не толкова паметник на историческата личност, а ода за непримиримостта и свободата на твореца.
„Нуреев“ може да се гледа онлайн на arte.tv до 2031 г.
Кирил Серебренников гостува в София на 15.06.2026 г. в рамките на „Световен театър в София“. Повече информация на viafest.org.
Ангелина Георгиева е театрален и танцов критик и изследовател.