Христос Пападопулос | Снимка: Nick Knight
Хореографът може да бъде коментатор или архивист на „голямата история“, но и наблюдател на дребните детайли. В самия себе си и в своята памет. В природата и посоките на вълните, мицелите или птиците, или на целия осезаем свят. Или на всичко наведнъж. Христос Пападопулос от Гърция оставя ярка следа на световната танцова сцена от десетилетие. Оригиналният му почерк събира движения в привидно строга, дори ограничена структура, които плавно градират към съзерцание и медитация в задължителен синхрон с музиката на фона на оскъдна сценография.
Жестовете и израженията не само придават индивидуалност на всеки танцьор, а отчетливо въздействат в творбите на Пападопулос. Някои ги поставят под общия знаменател на минимализма, тъй като всичко излишно липсва. Други извеждат на фокус абстракцията, защото постепенното усилване на ритмичността и на интензитета на танца дават на зрителя „въздух“ и пространство, за да се свърже със спектакъла и да разпознае в телата на изпълнителите музикалните партитури на Бах, влюбването, хода на сезоните или растежа на гъбите под земята. Но най-силно говорят фактите.
Исторически пробив с българска следа
През февруари 2025 г. гръцкият хореограф спечели първата международна танцова награда Rose на лондонския театър Sadler’s Wells за спектакъла „LARSEN C“ в конкуренция с десетки предложения от всички континенти. Призът, който журито на знаковото средище с 350-годишна история ще присъжда на две години, запълва липсата на авторитетно международно отличие за съвременния танц. Целта му е да фокусира общественото внимание и да подкрепя, включително финансово, смелите и автентични гласове подобно на наградата „Букър“ за литература.
„Появата на такава танцова награда е по-важна от всякога. Особено сега, защото вниманието на света се насочва към предизвикателни и опасни проблеми, а изкуството остава на заден план, за съжаление“, казва Христос Пападопулос пред „Списание за танц“. Наградата, която искрено го изненада, хореографът описва като „важно напомняне“, че танцът, а и изкуството като цяло заслужават признание и подкрепа.
В „LARSEN C“ хореографията се вдъхновява от разцепването на едноименния шелфов ледник на Антарктида. Българската публика видя спектакъла в Пловдив още през 2021 г. в рамките на One Dance Festival. Може да се каже, че спектакълът представя прочит на климатичните промени в мрачна естетика, но това няма да е изчерпателно. Движенията се повтарят като природните закони, неизбежно, но с различни нюанси и отклонения, докато телата рисуват течението на река или ерозията на земята. Христос тръгва от друга, съвсем лична перспектива, а поводът е тривиален. Докато шофира един ден, музиката и пейзажът край пътя предизвикват различни усещания и асоциации у него – от алпийските гледки до семейния обяд.
Той започва да си задава въпроси. Как малки промени като смяната на радиостанцията водят до толкова различни усещания едно след друго? Да се доверим ли изцяло на сетивата си? Или те могат да ни подведат, тласкайки въображението в неочаквани посоки? Пази ли тялото ключ между тук и там, сега и тогава? Ледникът е перфектната метафора на сигурното и непознатото. Тази огромна застинала маса разкрива само върха си и само на пръв поглед остава във вечен покой, докато всъщност се движи и разпуква бавно и необратимо.
„Моята свирепа невежа стъпка“ | Снимка: Panos Kefalos
Личните усещания като творчески подход
Христос Пападопулос е ученик на Димитрис Папайоану и участва в някои от най-известните му продукции като „2“, „Nowhere“ и „Inside“. След като завършва танцовото училище в Амстердам и Драматичната школа към Националния театър на Гърция, а и политически науки в Атина, Христос работи с гръцки режисьори и музиканти. Дебютният му спектакъл като хореограф „Elvedon“, синтез на човешките отношения по романа „Вълните“ на Вирджиния Улф, влиза в селекцията на Aerowaves 2016. Същото постига две години по-късно и „Орus“, където танцът е физическо превъплъщение на класическата музика и хармоничната ѝ постройка.
„За мен няма такова нещо като иновация в изкуството – казва Пападопулос за своята артистична практика и продължава: – има само личен вкус, който има силата да създава уникални и значими светове.“ Затова неговите произведения нямат аналог. Те оживяват в стилизирана визуална естетика и звукова среда, а правилото „малкото е повече“ изтъкава постоянната еволюция на хореографията. Тя е като рамка на картина с пласт за вглеждане навътре, в която изпълнителите са свободни да съществуват, докато остават свързани.
Освен за своята компания The Lion and the Wolf през годините Христос Пападопулос поставя спектакли за Операта в Лион и Биеналето на танца в Лион, за Нидерландския танцов театър, както и солото „Landless“ за LAC – Център за изкуства в Лугано. През 2024 г. колаборацията му с берлинския Dance On Ensemble за танцьори над 40-годишна възраст „MELLOWING“ става част от артистичната програма на Tanzmesse в Дюселдорф, най-големия професионален форум за съвременен танц в света.
Вече от позицията на артист с важни постижения, който на свой ред може да бъде учител и ментор, Христос Пападопулос съветва прохождащите творци на танцовата сцена да съхранят собствения си облик, без да се „влияят от тенденции, естетика или очаквания“. И допълва: „Моят съвет към младите артисти е да останат дълбоко лични в работата си. Стремете се да разбирате себе си и това, което наистина искате да изразите“.
А какво иска да изрази сега?
Христос признава, че търси нов начин да се свърже с радостта и да отделя повече време за себе си, за близките си и за природата, но също така и нов начин да твори. „Живеем в трудни времена в екологично, политическо и социално отношение. Всеки ден сме бомбардирани с мрачни новини и аз се оказвам в ситуация, в която губя надежда за бъдещето“, споделя Христос, допълвайки нуждата да се справи с този нарастващ песимизъм. Решението е връщане назад към юношеството. Описва го като „период на сила и вяра – тогава нито едно препятствие не изглеждаше непреодолимо“.
Отминалото време Христос свързва с музикалната композиция „Axion Esti“ на Микис Теодоракис, един от големите гръцки класически, филмови и театрални композитори и общественици на ХХ век. Тя е посветена на поезията на Одисеас Елитис, Нобелов лауреат за литература. Оттук идва идеята за „Моята свирепа невежа стъпка“, новия спектакъл на Христос. „Творбата е опит да се свържем отново с тази чиста, неподправена енергия – завръщане към времето, когато надеждата беше безгранична. Този дух е перфектно въплътен в колективното ни съзнание чрез музиката на Теодоракис“, коментира той.
Нова посока, преплитаща танца и думите
Заглавието не е случайно, защото гръцкият хореограф прави завой в практиката си до момента, като превръща текста и вибрацията на думите в елемент на хореографията. „В новия си спектакъл изследвам дали движението може да се превърне във вокален звуков пейзаж – такъв, който пренася вибрациите на телата“, разкрива той. Целта му е да създаде „нов колективен подход, при който десетима танцьори се движат с дъха си, обединявайки тяло и глас в единно изразяване“. Христос включва и мащабна сценография като ключов компонент, което също е новост, и допълва, че „остава радостта от създаването на представление от нулата“.
В разгара на процеса, съвпадащ с турнето на „LARSEN C“ в Австралия, той балансира между „свободата на творчеството“ и „удоволствието да го преживея пълноценно“. „Търся различен движенчески речник, който да се усеща по-реален, по-присъстващ. Този път светът, който изграждам, не е свят на мистерия и мрак, нито илюзорно, фантазирано царство. Вместо това танцьорите на сцената принадлежат на нашия свят. Те съществуват в нашето време, а не в отложена или далечна реалност. Те са тук, защото имат какво да кажат“, загатва Христос.
„Моята свирепа невежа стъпка“, копродукция на Onassis Stegi и One Dance Festival, гостува в Пловдив на 30 май 2025 г. в Дома на културата „Борис Христов“ веднага след световната премиера в Атина. Отсега е ясно, че това е една от чаканите с най-голям интерес танцови продукции, които ще бележат нов етап в кариерата на Христос Пападопулос.
Цветана Георгиева завършва политология в Софийския университет, както и магистратура по виртуална култура. Пише за различни медии, като работи основно с теми от областта на културата и съвременните изкуства.