Сцената е обляна в наситеносиньо. Тела, скрити под причудливи костюми и маски, като своеобразни скулптури или фантастични фигури се движат бавно, композирайки пред погледа плавно изменяща се жива картина. Друга сцена. Танцьорите неуморно се изкачват и спускат по 10-метрова наклонена стена, като се борят с или се отдават на гравитацията, която определя движенията им. И друга сцена – под разкритите дъски на сценичния подиум се появяват вода и платформи, които рисуват съноподобен морски пейзаж. Всички тези описания са от съвременни танцови представления, които превръщат наблюдаването им във визуално преживяване или пък сценографията е активен партньор в провеждането на хореографията. Подобни примери ни вдъхновиха да си зададем въпроса какво се случва с визуалността в танца днес в контекста на култура, доминирана от шеметна циркулация на образи. Как танцът реагира на нея, как я интегрира или ѝ се съпротивлява, как борави с богатото си наследство на взаимодействие с визуалните изкуства и с възможностите на новите технологии? Затова и темата на настоящия брой на „Списание за танц“ е „Визуалните измерения на танца“. В него български и чуждестранни автори, сценографи и артисти ни подканят да мислим визуалността в танца през въпроса какво и как става видимо на сцената, как се направляват погледът и възприятията ни. Проследяват открояващи се подходи към материалната среда на сценичното пространство в съвременния танц в български и международен контекст. Анализират основанията и ефектите от излизането на танца в несценични пространства и в дигитална среда. Техните разсъждения ни показват, че отдавна на тялото в танца не се гледа единствено като на форма в движение; тялото, движението и сценичната среда постоянно се преплитат и взаимно си влияят, така че чрез тези преплитания се създават комплексни образи, значения и естетическо въздействие. В рубриката „Теория“ обръщаме внимание и на ролята на костюма не само за изграждане на облика на изпълнителя, но и като елемент от цялостната хореография. 

Пронизваща всички материали цел на броя е актуалността – на тенденциите,  гледните точки, личностите и събитията от света на танца, които ви представяме. Така и в „Акценти“ разказваме за нашумялата премиерата в Берлин на забранения в Русия балет „Нуреев“ на режисьора Кирил Серебренников и хореографа Юрий Посохов; за това как примата Алесандра Фери иска да превърне оглавения наскоро от нея Виенския балет в един от най-добрите в света; срещаме ви и с Галина Сребрева вече като нов директор на Националното училище за танцово изкуство. И също така честитим 60-ата годишнина на Галина Борисова – една от най-непримиримите и оригинални фигури на българската танцова сцена.

В броя отбелязваме още една годишнина – век от основаването на танцовата компания на Марта Греъм през 1926 г. По този повод в рубриката „Антология“ за първи път на български публикуваме текст от знаменитата хореографка, представящ нейните възгледи за движението и влиятелната ѝ техника, която се преподава и до днес. 

В „Перспективи“ навлиза темата как Космосът вдъхновява танцовите артисти и как те могат да бъдат полезни на астронавтите за бъдещи космически мисии. 

Списанието следи успешните кариери на български танцьори в чужбина и тук ви срещаме с Десислава Стоева, която споделя за своя път до сцената на Шведския кралски балет. Премиерни и наградени продукции от българската сцена попадат под аналитичен поглед в рубриката „Рецензии“.

И това са само част темите на предстоящите ви 120 страници, посветени на танца.