Строго и тържествено журито обявява оценките си за поредната двойка в телевизионния формат Dancing Stars. Преди камерите да я покажат на дансинга, сме проследили усилията, които специално поканените участници са вложили в първите си стъпки на фокстрот или самба, и развълнувано очакваме да видим как се оценява резултатът им в състезание с останалите. На улицата се дочуват ентусиазираните възгласи от развихреното хоро в курса по народни танци в близкото читалище. Премиерните представления на Националната опера и балет са разпродадени – да бъдеш там, е престижно. Докато съвременните танцови продукции продължават да търсят своите сцени и публики, като преди това са попълнили във формулярите за кандидатстване за проектно финансиране как отговарят на всички приоритети. Въпреки че на пръв поглед танцът се радва на широка популярност, липсва достатъчно обществено признание на това изкуство. И се питаме кое придава стойност на танца днес? На кои негови качества на сцената или в живота се приписва особено значение? С какви ценности обвързваме танца като форма на изкуство и културна практика?
Тези въпроси са отправната точка на шестия брой на „Списание за танц“, в който предлагаме да включим в разговора за танца разсъждения именно за неговата стойност. А въпросът за стойността определя спецификата, обособеността на всяко културно поле.
Икономическата наука определя стойността като „оценка на труда, въплътен в благата“. И за това става въпрос, особено в интервюто с американската танцьорка Криса Паркинсон, която обсъжда изпълнителската практика като форма на авторство и коментира принципите на разпределяне на стойността на труда в танца между физическата работа на танцьора и интелектуалната работа на хореографа. Танцът е форма на труд, който изисква крайна физическа и психическа отдаденост. Йенс Рихард Гирсдорф, ръководител на университетски департамент по танц, пледира за промяна на парадигмата в обучението по танц и основаването му на педагогика на грижата, която отдава значение на доброто физическо и ментално състояние при изграждането на безспорни технически умения. В текста ясно се проследява как тази нова парадигма отразява и ценностите на съвременните общества. В темата на броя акцентираме най-вече върху културната стойност на танца и затова включваме позиции, идващи от институционализираните механизми за нейното определяне. Освен образованието това са критиката, цялата система от структури и фондове, както и фестивалите. С немското дуо дойферт&плишке, което през своята артистична практика допринася за осезаема промяна в градчето Швелм, разговаряме за социалната стойност на танца. Езат Исмаил от Египет и Анас Абунахла от Йордания ни разказват за свят, в който свободата да танцуваш не е даденост и те се борят за нейното отстояване.
През лятото на 2023 г. проведохме анкета сред нашите читатели, в която ги попитахме какви теми биха искали ди видят по страниците на списанието. Драматургията на танца и творческата лаборатория на утвърдени артисти бяха сред желанията, които се радваме, че съумяваме да включим в настоящия брой с христоматийни и най-нови текстове на водещи танцови драматурзи в европейската сцена като Мариане Ван Керковен, Ги Кулс и Йерун Петерс.
В рубриката „Акценти“ Арсен Муранов разказва за сътресенията по върховете на големите балетни институции в Русия след инвазията в Украйна. Катрин Брадни, артистичен и изпълнителен директор на Prix de Lausanne, представя престижния европейски балетен конкурс. А Мариана Крънчева, ръководителка на балета към Пловдивската опера, споделя за предизвикателствата пред развитието на трупата днес.
В рубриката „Профили“ отбелязваме 65-ата годишнина на големия балетист Ясен Вълчанов и навлизаме в творческия свят на съвременната танцова артистка Яница Атанасова, за която последните години бяха особено активни и успешни.
И това са само част от темите в предстоящите ви 120 страници, посветени на танца…
