Уейн Макгрегър | Снимка: Andrea Avezzù
Уейн Макгрегър (Командор на Ордена на Британската империя) е британски хореограф и режисьор, отличен с множество награди. За него танцът винаги е водещ, като той го полага във взаимодействие с различни технологии, визуални изкуства, кино и опера. Ръководи танцовата компания „Уейн Макгрегър“ и е единственият засега артист от съвременния танц, поканен за резидентен хореограф към Кралския балет в Лондон. В края на 2020 г. стана известно, че той е новият артистичен директор на Биеналето за танц във Венеция. Ина Дублекова разговаря за неговата визия за престижното събитие, което Уейн Макгрегър ще ръководи в периода 2021–2024 година. Цялото интервю може да прочетете в печатното издание на брой 3.
Поехте поста артистичен директор на Венецианското биенале за танц през крайно предизвикателната 2020 г. Как се чувствате от тази покана, дошла в подобен момент?
Силно съм развълнуван! Тази покана и позиция са преди всичко огромна чест и привилегия. И съм много щастлив, че Роберто Чикуто, президентът на Венецианското биенале, държи отделните артистични департаменти да започнат да си сътрудничат повече, което е възможност за събитията за музика, танц и театър да станат по-видими. В момента биеналетата за архитектура, визуални изкуства и кино са световноизвестни, докато танцовото биенале остава в сянка и силно се надявам да успеем да променим това. Едно от най-вълнуващите ми задължения ще е да избирам при кого да отиде наградата „Златен лъв“, което е просто жестоко! Невероятно е, че мога да поканя артисти, които ценя безкрайно, за да им връча тази прекрасна награда. Надявам се те да приемат да водят и творчески ателиета.
Първото биенале под Ваше ръководство ще се състои в края на юли 2021 г. Как тече подготовката и какво издание си представяте?
Доста напреднахме с програмата, но в момента най-голямата сложност е свързана с карантината и правилата за пътуване заради пандемията от COVID-19. Със сигурност обаче знам, че онова, което много ни липсва в живота в момента, е близост. Затова планираме това издание на биеналето да е наситено с докосвания, да е ярко физическо, интуитивно и силно телесно.
Предвид разнообразния ви опит, как гледате на позицията, която поемате – като на хореографски и артистичен проект или по-скоро като стратегически и политически?
Според мен тази роля съчетава всичко това. Тя дава възможност да се поставиш в позицията на публиката и да поканиш творби, които истински те вълнуват, които считаш, че казват важни неща за съвременния свят и са ценни. Но същевременно е и стратегическа роля, в която трябва да направиш така, че във Венеция да мислим достатъчно всеобхватно какъв танц предлагаме, за да може платформата на биеналето да не си прилича с никоя друга, да има собствена идентичност. Тази идентичност на свой ред трябва да е съобразена с политическия контекст в Италия, което от определени гледни точки е предизвикателство. Много се надявам да съумея да съчетая тези неща и през следващите четири години да формирам танцово биенале, което да е много мое, но също така и да е споделено от артистите, които ще поканим; да имаме общ, колективен глас, способен да промени настоящия наратив. За мен няма смисъл да си директор на каквото и да е, ако не предизвикваш промяна.
Какви са конкретните промени, които бихте искали да видите в края на мандата си?
Искам публиката във Венеция да се е срещнала с мощта на различни артистични творби. Искам също така да сме поканили артисти, които никога преди не са имали възможност да гостуват. Ангажиментът ми свързан и с Танцовия колеж (Biennale College Danza) и за мен е много важно каква образователна програма ще съумеем да предложим..
Друг важен начин да предизвикаш промяна е да проведеш разговор на политическо ниво за това какво е нужно на танца, за да върви напред – какви структури трябва да изградим, за да осигурим нужната подкрепа за младото поколение автори, как трябва да продуцираме и копродуцираме творбите им. Следваща водеща за мен тема е да направим така, че биеналето и танцът като цяло да стават все по-видими и припознати като важен участник в националните и международните дебати относно силата на изкуствата, особено днес, когато много правителства редуцират бюджетите за култура. Тук е крайно необходимо да помним и да припомняме, че артистичната мисъл и въображение имат приложение в безброй обществени измерения отвъд изкуството. Например, в иновациите във всички сфери, независимо дали става дума за наука, или инженерно строителство. Жизненоважно е да не преставаме да се застъпваме за значимостта на изкуствата в нашия свят. И биеналето трябва да изиграе своята съществена роля в това.
Какви други аргументи бихте използвали в този политически разговор?
Дори в настоящия момент, когато пандемията от COVID-19 създава толкова трудности за всички, отново е видимо, че за да се справим, трябва да не спираме да общуваме отвъд държавните си граници, да обменяме знание и информация, идващи включително от различни културни контексти. Така не просто развиваме културата и изкуствата, а целия си светоглед за бъдещето и за начина, по който искаме да живеем заедно в него. В този смисъл имаме отговорности както като граждани на държавите си, така и като граждани на света. А изкуствата владеят чудната сила на меката дипломация, която не е за подценяване и която може да е средство за постигане на много неща.
За да е възможно такова сътрудничество обаче, артистичната общност също трябва да е силна и здрава. Едно от последствията от пандемията, с които предстои да се справяме в близките години, е очерталото се разминаване между големите танцови компании със стабилни ресурси зад гърба им и по-малките, често независими формации и артисти. Какво може да се направи вътре в артистичната общност за преодоляване на тази ситуация?
Със сигурност ситуацията е много тежка за независимите артисти без постоянен доход. Танцова компания „Уейн Макгрегър“ получава държавна субсидия във Великобритания. Ние направихме следното – инициирахме мащабна програма, която да обхване 175 независими танцови артисти и в нейните рамки те ще могат да продължат да репетират и творят, като ще имат и допълнителни, практически обучения по различни теми. Давам този пример, защото съм убеден, че това е начинът, по който всички големи танцови компании следва да работят: споделяйки ресурсите си. Нужно е да намерят начини да дават повече, под каквато форма преценят, и да спомогнат за запазването на по-малките трупи, защото носим отговорност за цялата танцова екосистема и не бива да допускаме едни да оцелеят, а други да загинат. Това е много важно, особено с оглед на младото поколение артисти. Иначе рискуваме след 10 години да се окаже, че има вакуум в системата, липсват изявени таланти, понеже през този период не са имали възможност да практикуват. Затова е наша задача, задача на всички установени хореографи и артисти, които стоим стабилно в професионалния си път, да измислим нови начини, чрез които младите ни колеги да не спират да се развиват. Вероятно едно от средствата са новите технологиите.
Ина Дублекова е журналист в сферата на културата и критик, съосновател на Културна фондация „А25“.